— Жена ви каза, че не искате да взимате по-силни лекарства от тиленол.
Рап кимна.
— Добре, но ако си промените мнението, ще ви дадем нещо по-добро.
— Тиленолът ще свърши работа.
— Ще накарам сестрата да ви даде тиленол за пет дни. Вие сте в страхотна форма и мисля, че ще се възстановите бързо.
Рап се надигна в леглото.
— Кога ще мога да започна да тичам отново?
— Лично аз бих ви посъветвал напълно да се откажете, но тъй като знам, че това няма да стане, ви препоръчвам да почакате поне месец.
— Цял месец? — Не остана доволен от отговора.
Достатъчни бяха и две седмици, но лекарят непрекъснато си имаше работа с хора като Мич. Какъвто и период да им посочеше, те винаги го намаляваха двойно.
— След четири дни ще можете да правите някои леки упражнения, можете да опитате да плувате, ако не ви боли. Но наистина искам да изоставите тичането поне за четири седмици. — Лекарят погледна Ана. — Като си легне довечера, подложете няколко възглавници под коляното и наложете отгоре лед. През нощта поне веднъж сменете леда. Но най-вече кракът трябва да остане вдигнат.
— Кога мога да си тръгна? — попита Рап.
— Сега ще оформя документите и скоро ще можете да си вървите.
За Рап „скоро“ означаваше петнайсет минути. За лекаря — един час. Когато го изкараха с количката от болницата, беше 12.07 часът. Беше с шорти и синя памучна блуза. Коляното му беше бинтовано и той едва сега забеляза, че някой беше поставил на левия му крак тъмносиня обувка. Ана беше спряла колата до тротоара и го чакаше до отворената врата. Преди санитарят да успее да му помогне, Рап се повдигна от количката и сам се качи в колата. Ана му закопча колана и затвори вратата. Тя седна зад волана и потегли.
— Сигурно си гладен.
Рап бръкна в жабката и извади старите слънчеви очила, които държеше там. Макар че беше облачно, светлината го дразнеше.
— Не съвсем — отговори. — Сигурно е от лекарствата.
— Тогава да карам направо към къщи?
— Да.
За десет минути стигнаха до околовръстното шосе. Рап вече започваше да се съвзема. Отпред в далечината се показа жълтата буква „М“ и изведнъж почувства глад.
— Хайде да спрем в „Макдоналдс“.
— В „Макдоналдс“? — Райли държеше на качествената храна и не одобряваше закусвалните.
— Скъпа, имай милост. Умирам от глад.
— Добре де. — Тя неохотно включи мигача.
Няколко секунди по-късно Рап вече казваше поръчката си. Когато свърши, попита Ана дали иска нещо. Тя се ограничи само с диетична кола и малка порция пържени картофи.
Когато потеглиха на път, Рап разкъса с нетърпение опаковката на своя „Биг Мак“. Бързо изяде единия хамбургер и веднага мина на втория.
Ана намръщено отпи от диетичната кола.
— Задръж малко, мили.
Рап продължи да се храни, а тя продължи да кара. Когато завиха по тяхната улица, той се облегна назад и каза:
— Беше много вкусно. Но защо имам чувството, че ще съжалявам, че съм изял хамбургерите?
— Сигурно защото току-що пое количеството си калории за цял ден и достатъчно мазнини, сол и захар до края на седмицата.
Естествено, че беше права.
— И все пак беше много вкусно.
— Определено ще съжаляваш.
Рап погледна пътя отпред. Къщата им се задаваше отляво. По челото и горната му устна изби пот. Стомахът му се сви и той усети леко замайване. Обърна се към Ана и заключи:
— Мисля, че вече съжалявам.
39.
След като напусна къщата, Гулд отиде до Анаполис и захвърли стълбата в една безлюдна улица. Когато излезе на Рива Роуд, избърса дръжките на пропановите бутилки и ги остави зад една бензиностанция. Останалите неща, с изключение на двете туби с бензин, напъха в торба за боклук и я изхвърли в кофата зад един супермаркет. Когато се върна в хотела, беше 10.23 часът. Клаудия вече го чакаше с багажа. Гулд се преоблече в спортния си екип. Огледаха стаята и избърсаха всички повърхности, на които биха могли да останат техни отпечатъци. Когато приключиха, Луи използва електронната система за отписване от хотела, вградена в телевизора, след което напуснаха хотела през страничната врата.
Той отвори задната врата на наетия форд експлорър и извади оттам велосипеда си. Прикрепи го в пикапа и попита Клаудия:
— Имаш ли някакви въпроси?
Тя сякаш искаше да каже нещо, но само поклати глава.
— Тръгвай към Гейлсвил и пообиколи магазините. Вземи си нещо за обяд, ако искаш, но само гледай телефонът ти постоянно да има обхват. Веднага щом стигна на мястото, ще ти се обадя.
Клаудия го докосна по лицето.
— Не се тревожи за мен. Аз повече от теб искам да свършим с това.
Точното тези думи искаше да чуе Гулд.