Колата се появи отляво. Тогава той за пръв път успя да я зърне. Беемвето забави скорост и зави по пътя към къщата. Гулд зърна за секунда Рап в профил и настръхна. Наложи си да запази спокойствие и да остане неподвижен. Колата спря пред гаража. Гулд се понадигна. Макар че Рап едва ли щеше да погледне в неговата посока, Луи се беше прикрил зад дървото. Първо се отвори вратата от страната на шофьора. Жената на Рап слезе от колата. Гулд я наблюдаваше напълно безпристрастно. За себе си беше намерил оправдание за онова, което щеше да последва след малко. Ана Райли много добре знаеше кой е съпругът й. Смъртта й щеше да бъде, както американците го наричаха, „странична жертва“. Сравнено с мащаба на мисията, подобна загуба беше напълно поносима. Гулд не се съмняваше, че Рап щеше да разсъждава по същия начин, ако бяха разменили ролите си.
Ана забързано отиде отзад и отвори багажника на колата, откъдето извади патерици. Предната врата се отвори и отвътре се появи крак. Гулд леко се напрегна. Рап се хвана здраво за рамката на вратата и сам слезе от колата. Изтича и кучето, което се беше държало толкова дружелюбно с убиеца. Двамата обаче бяха повече заети да се доберат до къщата, отколкото да обръщат внимание на животното. Затова Гулд не можа да разбере дали кучето е тяхно или на съседите. Направи му впечатление, че Рап не изглеждаше никак добре. Вероятно от операцията. Рап направи крачка-две, куцайки на един крак, взе патериците и с тяхна помощ продължи по тротоара. Кучето ги последва. И тримата застанаха с гръб към убиеца. Гулд се изправи, но остана наметнат с пончото. Наведе се ниско и тръгна безшумно към пътя. Наоколо не се чуваха никакви шумове — никакви коли, само песента на няколко скорци.
Стигна до края на дърветата, когато тя пъхна ключа в бравата. Гулд свали пончото и протегна напред ръката с дистанционното. Беше готов да изтича до другата страна на улицата, ако разстоянието се окажеше прекалено голямо. Тя отвори вратата и първа влезе вътре. Рап остана на прага още секунда и после я последва. Гулд натисна бутона, но нищо не последва. Натисна отново и тръгна към къщата. Насочи устройството към гаража. Пак нищо. Беше стигнал до началото на автомобилната алея и се канеше да натисне отново, когато забеляза, че са оставили вратата на колата отворена. Спря се за миг и се сети, че Райли ще се върне да я затвори. Палецът му застина над бутона на дистанционното. Чу в главата си гласа на Клаудия, която го молеше да не наранява жената. Тихо изруга.
Между него и къщата нямаше никакво прикритие, само автомобилната алея и моравата. Отляво имаше дървета и няколко храста. Гулд се втурна натам и в същото време започна да брои наум. Вратата на къщата щеше да остане отворена минута-две, но той нямаше намерение да чака толкова дълго. Щеше да й даде десет секунди и толкова. Когато стигна до храста със светлосини хортензии, беше на разстояние шест метра и пет секунди от мястото, от което сутринта беше пробвал дистанционното. И тогава осъзна, че времето се е променило. Въздухът беше станал още по-тежък. Вместо да се скрие зад хортензиите, продължи напред, без да изпуска от очи външната врата. На осмата секунда чу глас. Ръката му още беше протегната напред. И когато отброи до десет, натисна бутона. Точно в същия миг тя се появи на вратата. За части от секундата погледите им се срещнаха и Гулд изруга. В следващия миг експлозията разтърси тихото небе. От къщата избухна оранжево огнено кълбо; стъкла, трески и жената на Рап полетяха във въздуха. Гулд коленичи и закри главата си с ръце. Първият взрив не го притесняваше толкова, колкото вторият. Предстоеше да гръмне голямата цистерна с пропан. Тази втора експлозия, много по-силна от първата, беше с такава мощ, че ударната й вълна го събори на земята. Навсякъде около него полетяха останки. Той с усилие се изправи. Каската и очилата му бяха цели. Той ги оправи и усети щипене в лявата ръка. Погледна я и видя, че космите бяха изчезнали, а кожата беше станала яркорозова. Ушите му пищяха. Спомни си, че трябва да направи още едно последно нещо. Потисна болката и пристъпи към беемвето. Трябваше да извади микрофона и проследяващото устройство от колата. Не можа да се приближи повече, защото колата гореше. Поколеба се секунда и здравият разум му прошепна да изчезва.
Изтича в гората, взе пончото и го напъха в раницата. Качи се на велосипеда и се устреми обратно към пътя. Преди да излезе на пътя, се огледа предпазливо да не би да идва някой. Улицата още беше пуста. Потегли и за последен път погледна към къщата. Или към това, което беше останало от нея. Покривът и по-голямата част от гаража ги нямаше. Дърветата горяха, както и колата. Нямаше изгледи огънят скоро да изгасне. Гулд завъртя педалите. Рязко зави, за да заобиколи едно парче дърво. Цялата поляна беше осеяна с парчета. До дървото, на десет метра от вратата, Гулд видя два крака да стърчат от купчина руини. Тя беше застанала на вратата, когато избухна взривът и ударната вълна я беше отпратила чак там. Може би все още имаше някаква вероятност да е жива. Гулд не се замисли много. Важното беше сега да изчезне. Хората в радиус на километри оттук бяха чули адския тътен. Гулд отново се качи на колелото, приведе се напред и завъртя педалите колкото сили имаше.