Шерифът кимна одобрително и заместникът му се отдалечи.
— Шерифе, ще ме извиниш ли за минута? — каза Макмахън. — Трябва да говоря с тези господа.
— Ще отида лично да проследя репортерският екип да не се промъкне.
— Добра идея.
Когато шерифът тръгна, агентът погледна двамата мъже. Познаваше русия, но другия не беше виждал досега. Но само от вида му можеше да отгатне с какво се занимава. Беше с джинси, кубинки и дебело черно яке. На ръката си имаше голям черен водолазен часовник, а косата му беше черна и разрошена. Макар и да беше с поне трийсет-четирийсет килограма по-лек от агента на ФБР, той не се съмняваше, че малкият негодник можеше да го очисти, без да му трепне окото. Този определено беше от специалните части.
Беше лесно да се досети, тъй като със сигурност знаеше, че другият наистина е служил в специалните части. Макмахън се обърна към по-високия от двамата:
— Скот Коулман. Ти си последният човек, когото очаквах тук, но като се замисля, беше логично да се появиш.
— Айрини ми се обади — отвърна бившият „тюлен“. — Помоли ни да огледаме мястото.
Макмахън се замисли. Не можеше да прецени дали решението на директора на ЦРУ беше уместно.
— Кой е приятелят ти?
Коулман понечи да отговори, но той го прекъсна:
— Няма значение. По-добре е да не знам. Нали?
Коулман сви рамене.
— Не че щях да ти кажа истинското му име.
Макмахън поклати глава и се обърна към къщата.
— Бил ли си тук и преди?
Коулман кимна.
— Предполагам, че с Мич сте доста близки.
— Да. — Коулман се обърна към спътника си и леко му кимна с глава. — Знаеш какво да търсиш.
Мъжът огледа пътя, също кимна и изчезна.
— Пропан — изрече Макмахън.
— Кой каза?
— Шерифът и началникът на пожарната.
— Мога ли да говоря с шефа на пожарната?
— Разбира се, ела с мен.
Изминаха двайсетина метра по алеята и откриха шефа на пожарната да рови с крак в руините. Беше свалил якето си, но беше оставил тежките ботуши, шлема и огнеупорния комбинезон. Макмахън ги представи набързо един на друг, като каза на пожарникаря само малкото име на Коулман.
Началникът на местната пожарна посочи лявата стена на овъглената къща.
— Ето там, където е бил гаражът и където е била газовата бутилка, открихме следи от запалимо вещество.
— Видя ли, а аз какво ви казах — реагира веднага Макмахън. — Значи в крайна сметка не е битов инцидент.
— Не бих казал.
— Нали сте открили следи от запалимо вещество?
— Да, но е нормално да открием подобни следи около гаража. Виждам, че има две лодки и голяма морава с трева за косене… Сигурен съм, че е държал бензин в гаража. Дори може да е зареждал и с маркуч. Тези устройства са много популярни тук. Спестяваш по около десет цента на литър, ако си купиш бензина от бензиностанция, а не от яхтено пристанище.
Коулман кимна.
— Какво представляват тези устройства? — попита Макмахън.
— Ами… те са нещо средно между двуколка и голяма туба за бензин. — Пожарникарят показа с ръце очертанията и размера на въпросния подвижен резервоар. — Обикновено побират между сто и двеста литра. На цвят са червени, снабдени са с ръчна помпа, маркуч и дюза. Можеш да пренасяш бензина с тях, но ти се налага да ги сваляш по стълбите чак до пристана. Достатъчно е да издърпаш маркуча и да заредиш моторницата.
— Можете ли да определите дали веществото е бензин? — попита Макмахън.
— До голяма степен.
— До каква степен?
— Деветдесет процента.
— А можете ли да определите количеството?
— Не съм сигурен дали изобщо е използван такъв резервоар — предпазливо отвърна шефът на пожарната. — Само казвам, че е доста разпространено хората да складират бензин в гаража си, особено по тези райони. А когато стане подобна експлозия, бензинът изгаря като всичко останало.
— Покажете ми къде открихте следите — намеси се Коулман.
— Елате с мен. — Пожарникарят го поведе покрай овъглените останки от колата и посочи земята. — Ето тук е била външната стена на гаража. Вижда се къде е плочата. — Ритна с ботуша бетона.
— Къде открихте следите от запалителното вещество?
Пожарникарят направи няколко крачки и каза:
— Концентрацията е била ето тук. От външната стена на гаража приблизително дотук.
Коулман се опита си спомни къде беше монтирана бутилката за пропан.
— Моето предположение е — продължи пожарникарят, — че той е имал малка барака за инструменти ето тук. И в нея е държал бензина. Смятаме, че експлозиите са били две. Първата е била причинена от бензина, който е протекъл в къщата. Малко по-късно е гръмнала и цистерната с пропана.
— Други опасни точки?