42.
Айрини Кенеди емоционално беше изтощена. От болницата беше отишла направо в централата на ЦРУ, за да задейства машината преди срещата с президента и членовете на неговия кабинет, насрочена за следващата сутрин. От мига, в който лекарят й съобщи, че Ана е мъртва, знаеше как ще се развият събитията. Никой нямаше да може да го спре. И без това й беше трудно да го контролира, но след тази лична трагедия беше наивно да се мисли, че ще се подчини на някого. Щяха обаче да се намерят политици, които биха разсъждавали точно по този наивен начин — влиятелни хора, които бяха свикнали да нареждат, а другите безпрекословно да изпълняват. До каква степен и президентът щеше да реагира така, Кенеди не знаеше, но не се съмняваше какво ще е поведението на новия й шеф. Нямаше да е кой-знае колко силна и подкрепата от страна на останалите членове на Съвета за национална сигурност. Някои от тях щяха да настояват да се спазва буквата на закона, а други щяха да изпаднат в ужас при мисълта за изпълнен с желание за мъст и побеснял от ярост американец, който пречи на дипломатическите им усилия. Един или двама от членовете може би подкрепяха Рап, но никога не биха го показали толкова открито. Макар и да беше прочут със своите войнствено настроени „ястреби“, Вашингтон се гордееше и с цивилизоваността си. Тези хора биха се ужасили при мисълта побеснял държавен служител да търси възмездие за убийството на жена си. За да избегнат неизбежното, те разполагаха с две възможности. Първата беше да го вкарат зад решетките, но Кенеди вече се беше погрижила да прехвърлят Рап от болницата „Джон Хопкинс“ в конспиративна къща на ЦРУ във Вирджиния. Но дори и да успееха да го вкарат в затвора, това щеше да е само временно решение. Не можеха да го държат вечно заключен. Другото решение беше да го убият. Проблемът тук се състоеше във факта, че единствените хора, способни да го сторят — невидимите воини като Коулман — вече бяха на страната на Рап и се надпреварваха кой пръв да му помогне. Кенеди си даваше сметка, че след месец или година мнозина от тези политически водачи щяха да съжаляват, че не са го убили, но никой от тях нямаше куража да издаде подобна заповед. За момента обаче те само щяха да му заповядат да мирува.
През нощта три пъти беше разговаряла с директора на йорданската разузнавателна служба. Те вече разполагаха с името на човека, определил награда за главата на Рап: Саид Ахмед Абдула, саудитски милиардер. Отначало не можа да направи връзката, но нейните аналитици-експерти в борбата с тероризма разбраха почти веднага, след като получиха информацията. Саид Ахмед Абдула беше баща на Уахид Ахмед Абдула, терорист, участвал в опита да се взривят атомни бомби в Ню Йорк и Вашингтон. Американските специални сили го бяха хванали в граничния район между Афганистан и Пакистан само дни преди да бъдат извършени атентатите. И тъй като тогава беше ценна всяка секунда, Рап нямаше друг избор, освен да изтръгне с мъчения подробностите за заговора от Уахид. Получената информация помогна една от бомбите да бъде заловена още преди да я внесат в страната.
Как бащата беше разбрал за ролята на Рап в смъртта на сина му оставаше загадка, но Кенеди имаше известни подозрения. На първо време заповяда на Центъра за борба с тероризма да събере всичко за Саид Ахмед Абдула. Вече беше взела рискованото решение ЦРУ да не предава никаква информация на сродните им служби и агенции, макар че по закон бяха длъжни да го правят. Щяха да симулират пълно сътрудничество и дори да подават отделни късчета на ФБР, но най-ценните данни щяха да останат в тайна за следствието.
Кенеди пристигна с петнайсет минути по-рано на срещата. Правеше го винаги, когато идваше при президента. До Овалния кабинет я придружи един от служителите в Белия дом. Тя чака там сама до девет и пет, когато към нея се присъедини президентският съветник по националната сигурност Майкъл Хейк. Двамата си приличаха по характер и поддържаха много добри делови взаимоотношения. Хейк разкопча сакото си и седна до нея на канапето.
— Как се справяш?
— Добре.
— Знам, но как понасяш случилото се? — Въпросът беше зададен от един добър приятел.
— Била съм и по-добре.
— Как е Мич?
— Съсипан е, но най-лошото мина… поне във физически план.