Прагматичен, дисциплиниран и предпазлив, Хейк беше от хората, от които всеки президент имаше нужда. Не се плашеше от нищо.
— Как прие той новината за жена си?
Кенеди се овладя. Вече беше плакала и щеше да плаче още, но не и тук, не и в Овалния кабинет.
— Трябваше да го натъпчат с успокоителни.
Хейк кимна, сякаш беше очаквал подобен отговор. После се облегна назад и сложи ръка на облегалката на канапето, зад главата на Кенеди. Беше ясно, че иска да й каже нещо, но не знае как да започне.
— Айрини, с теб винаги сме били откровени един към друг. Затова ще ти кажа какво е положението тук. В момента президентът е в личната си трапезария и привършва срещата си с вицепрезидента, държавния секретар Бърг, главния прокурор Стоукс и директора на Националното разузнаване Рос.
Макар и да се изненада, Кенеди кимна спокойно.
— С две думи, те са дълбоко загрижени за това какво може да направи Мич, след като се възстанови.
— Аз също.
— Сериозно са загрижени. Смятат, че не можеш да го контролираш, а малцина от тях са убедени, че изобщо се опитваш да го контролираш.
Кенеди си каза, че явно не е единствената, прекарала нощта в обмисляне на стратегии.
— Защо? — попита.
— Смятат, че има конфликт на интереси. Че лоялността ти към Мич ще попречи на трезвата ти преценка и ти ще действаш във вреда на страната.
Кое беше във вреда на страната и кое не подлежеше на обсъждане, но Кенеди не беше дошла тук да спори.
— Уверявам те, няма никакъв конфликт.
Хейк не знаеше дали да й вярва, но това нямаше значение. Не той беше главният й опонент.
— Измъкнах се по-рано, за да ти дам приятелски съвет. Те ще дойдат всеки момент и няма да ти хареса какво ще кажат. Не си усложнявай живота, послушай ги и не им противоречи.
— Виждам, че искаш да ми помогнеш, но ми се струва, че съветът ти е малко закъснял.
— Сделката вече е сключена. Трима членове на кабинета в момента настояват пред президента за крути мерки и намекват, че имат силна подкрепа. Притиснали са го до стената и той няма възможност за маневриране. Погледнато официално, няма друг избор, освен да се придържа към препоръката им.
Кенеди почувства как стомахът й се преобърна и тя се наруга наум, че не е отишла при президента преди тях.
— Не знам дали ще мога да се примиря с това.
— Имаш ли представа какво е силно насрещно течение?
— Разбира се.
— Не можеш да го победиш, като се съпротивляваш. Трябва да съхраниш силите си, да се пуснеш по течението и когато ти се удаде подходящ момент, да плуваш успоредно с брега.
— Значи ме съветваш сега да се пусна по течението?
— Не точно. Мисля, че президентът ще се разочарова от теб, ако не изразиш някакво несъгласие. Но в крайна сметка ги остави да си разиграват играта.
— И какво ще получа в замяна?
Вратата на трапезарията леко се отвори и отвътре се чуха гласове.
— Когато свърши срещата, слез в Ситуационната зала. Президентът иска да поговори с теб насаме.
Пръв влезе президентът. Кенеди и Хейк станаха. Хейс беше висок метър и осемдесет и три. След трите години на президентския пост косата му беше доста побеляла. Той прегърна Кенеди.
— Моите съболезнования, Айрини. Знам, че беше много близка с тях.
— Благодаря, господин президент.
— Как е Мич?
— Почива.
Президентът се вгледа в нея, сякаш искаше да разбере какво е намислил Рап.
— Такава трагедия. — Той поклати глава и направи знак на всички да седнат. Хейк и Кенеди седнаха на едното канапе, докато държавният секретар Бърг, главният прокурор Стоукс и директорът на Националното разузнаване Рос се настаниха срещу тях. Пред камината имаше два стола. Президентът седна на единия, а вицепрезидентът — на другия. Президентът плесна с ръце и попита Кенеди:
— Има ли нещо ново от вчера?
— Не кой знае колко, сър.
— Още ли си на мнение, че е професионален удар?
— Да, сър.
— Айрини — Рос се премести по-напред, — за доброто на всички ни ще трябва да го кажа още веднъж. Знам, че ти е трудно и че си била много близка с Рап и жена му. Разбирам, че за теб това е ужасна трагедия, но макар и да уважаваме мнението ти, не го споделяме. Според нас не става дума за професионално поръчково убийство.
Тя го прониза с кафявите си очи. Последните двайсет и четири часа промениха всичко. До вчера гледаше със снизхождение на недостатъците на Рос, но сега изпита омраза към него. Едва се въздържа да изрече онова, което всички знаеха: Рос нямаше почти никакъв опит на сегашния си пост.
— Тази сутрин имахме среща с колеги от ФБР — продължи той. — Доказателствата, които са събрали, не са достатъчни, за да поддържаме теорията за убийство.