Ако ситуацията не беше толкова сериозна, Кенеди щеше да приеме с ирония предупреждението на главния прокурор. Тя се обърна към президента, за да види дали той подкрепя тази глупост. Хейс си гледаше часовника, стремейки се да избегне погледа й.
— Сигурна съм, че Мич ще се стресне от вашето предупреждение. Може би искате сам да му предадете посланието?
Отговорът й не хареса на Стоукс и той се обърна за подкрепа към Бърг и Рос.
Директорът на Националното разузнаване веднага заговори:
— Последното, което искаме в момента, е служител на Централното разузнавателно управление да се прави едновременно на съдия, полицай и палач.
— Според мен последното, което искаме, е някой, който се е опитал да убие служител на ЦРУ, да се измъкне безнаказано.
— Ако някой наистина се е опитал да убие Рап, ние ще го открием и ще го накажем.
Кенеди кимна, но изражението й показваше, че не се връзва на тези обещания.
— Как мислите да спрете Мич да не тръгне да преследва виновниците? — попита.
— Тъй като си негов шеф, аз очаквам от теб да го контролираш — с равен тон отвърна Рос.
— А ако си подаде оставката?
Рос се обърна към държавния секретар Бърг. Тя се поколеба, преди да каже:
— Отнехме паспорта на господин Рап. Забранено му е да напуска страната.
Ето това вече наистина беше доста смешно. Елементарната предпазливост не позволи на Кенеди да прихне. Тримата членове на кабинета с каменни лица бяха вперили погледи в нея.
— И мислите, че това ще го спре? — попита тя. — Ще спре Мич Рап… човека, когото сме обучили като разузнавач за нелегални операции? Човека, който говори пет езика, има бог знае колко псевдонима и фалшиви имена и през годините е влизал и излизал тайно буквално от всяка една държава в Европа и Близкия изток? И мислите, че като му отнемете паспорта, ще го спрете?
Въпросът остана без отговор.
Стоукс продължи:
— За негово добро ще го поставим под засилена охрана.
Кенеди поклати глава и отвърна със саркастичен тон:
— Благодаря за милото предложение, но ще минем и без него.
— Айрини, това е за доброто на страната — намеси се отново Рос.
— Това е спорно, но засега е в безопасност и не се нуждае от допълнителна охрана.
— Айрини, ако се наложи, ще издадем и съдебна заповед.
— На какво основание, Марти? — Тя за пръв път реагира остро. — Мислиш, че си единственият в този град, който има свой съдия ли?… Повярвай ми, ще загубиш тази битка и няма да ти стане никак приятно.
Рос ги спря с вдигната ръка.
— Нека да си поемем въздух и да се успокоим. Сигурен съм, че ЦРУ е в състояние да държи под око Мич, докато се възстанови. От друга страна, Айрини, ще трябва да дадем възможност на хората от ФБР да го разпитат.
След известно колебание тя отговори:
— Кажете на специален агент Макмахън да ми се обади и аз ще го уредя.
— Аз също бих искал да разговарям с него — каза Рос.
— Съмнявам се, че в момента може да се вижда с посетители, но…
— Когато се пооправи — намеси се президентът, като думите му бяха насочени към Рос.
Настъпи кратка пауза и президентският съветник по национална сигурност се възползва от възможността да обяви края на съвещанието. Той стана и каза:
— Днес президентът има доста натоварен график. Извинете ни, но трябва да свършваме. — Хейк се обърна към Рос: — Имате ли свободни още петнайсет минути?
— Разбира се.
Хейк издърпа настрани директора на Националното разузнаване и поведе разговор с него. Президентът излезе незабелязано през вратата, водеща към кабинета на личния му секретар. Кенеди хвърли поглед към държавния секретар Бърг, главния прокурор Стоукс и вицепрезидента Бакстър и отвратена напусна стаята.
43.
След Овалния кабинет Кенеди отиде направо в Ситуационната зала. За своите над двайсет години в ЦРУ никога не беше присъствала на подобно съвещание. Всички гледаха да си покрият задниците и да не поемат риск. Айрини не беше ядосана на шефа си, на главния прокурор или на държавния секретар. Очакваше от тях да защитят своите владения и прерогативи, но не и толкова скоро. Гневът й беше адресиран към президента. Никога досега не го беше виждала по-безучастен. Особено по такъв въпрос. В случващото се нямаше логика, нямаше смисъл.
Тя набра кода на вратата към залата. Остави без внимание дежурния офицер, седнал на бюро в коридора, и влезе в шумоизолираната конферентна зала. Там с изненада откри, че я чакаха двама души, седнали на другия край на дългата и лъскава дървена маса. Преди да е имала възможността да ги поздрави, в залата влезе президентът и затвори вратата. Двамата мъже понечиха да станат, но Хейс ги спря.