— Боб, той е амбициозно момче — отвърна сенаторът. — Но не бих твърдял толкова уверено, че ще се радва на твоето нещастие.
— Добре де, ще отпразнува собствения си шанс.
— Той малко започна с фалстарт. — Хартсбърг погледна към Кенеди. — Не се тревожете. Ние ще поговорим с него и ще го усмирим.
— Работата е, Айрини — продължи президентът, — че не искам през последната ми година на този пост да се занимавам с разтърваване на съперничещи си членове на моя кабинет. Видя ли тази сутрин какво ми спретнаха. — Поклати глава. — Трябваше да го предвидя, но нямах много време да се подготвя. Така или иначе, не съм съгласен с тях, но разбирам гледната им точка.
— Аз не я разбирам, сър.
— Живеем в цивилизована страна, управлявана от закони. Непрекъснато тръбим на другите държави за свободата на словото, ефективното и справедливо правораздаване. Това е и една от най-важните мисии на Държавния департамент. Тук, у дома, нашето Министерство на правосъдието и съдилищата отговарят за справедливото правосъдие. На американска земя е извършено престъпление. Да, то е извършено срещу служител на ЦРУ, но правомощията си остават в полето на Министерството на правосъдието и никой от нас не може да го промени.
— Айрини — присъедини се сенатор Уолш, — трябва да погледнеш на случилото се и от друга страна. Съпругата на Мич беше известна репортерка. Медиите ще следят отблизо развитието на разследването. Министерството на правосъдието би било по-склонно да обяви, че инцидентът е бил битов и по този начин няма да им се наложи да се напрягат и да вдигат летвата пред себе си. Разбира се, тихо ще продължат да си разследват, но аз предполагам, че няма да определят произшествието като углавно престъпление, освен ако не намерят конкретния виновник.
— Тази експлозия не беше случайна.
— Всички го знаем — отвърна Хейс.
— Тогава какво ще правим?
— Нека си изясним нещата. Който и да е извършил това престъпление, аз искам да бъде изправен пред правосъдието, и то бързо. Не искам разследване, което да продължава с години.
— Ами Министерството на правосъдието?
— Ще ги оставим да провеждат официално разследване. — Хейс махна небрежно, сякаш въпросното министерство беше някаква си незначителна досадна дреболия. — Ти и специален агент Макмахън поддържате добри отношения. Искам всичко, което той открие, незабавно да го предаде на теб. Но, честно казано, очаквам да си винаги една крачка пред него.
— И защо така, сър?
— Защото на теб няма да ти се налага да се придържаш към правилата като тях, Айрини.
— А Рос? — Въпросът й беше адресиран към сенатор Хартсбърг.
— Марк няма да създава проблеми.
Кенеди поклати глава.
— Не съм убедена. — Тя се обърна към президента, очаквайки от него да я подкрепи. В края на краищата Рос беше разказал на президента за неподчинението и грубото държане на Рап.
Вместо да кимне разбиращо, Хейс се намръщи объркано.
Тя разбра, че Рос я е излъгал.
— Господин президент, мисля, че директор Рос ме подведе да си мисля, че е бил прям и честен с вас, а всъщност не е бил.
— Какво ти каза той?
— Че ви е информирал за сблъсъка, който наскоро имаше с Рап.
Хейс поклати глава.
— Не ми е споменал нищо за Мич.
— Миналата седмица провеждах съвещание в моя кабинет с Мич и Скот Коулман. — Кенеди не започна да увърта. — Директор Рос се появи в Ленгли без предупреждение и влезе в кабинета ми. — После Кенеди разказа как данъчните са се заели на следващия ден с Коулман и как Рос е накарал неговите хора да се обадят в Пентагона и да изискат личното му досие. Тя приключи разказа си с това как Мич е решил да посети също така неочаквано Рос в кабинета му и когато влязъл, Рос разговарял с няколко детективи. Темата на разговора им бил Скот Коулман. Рап видял досие, съдържащо данъчните декларации на Коулман, и плеснал Рос по лицето с папката.
Хартсбърг изглеждаше леко шокиран, докато Уолш и президентът онемяха от изумление. Накрая заговори Уолш:
— Казах ви и на двамата, че той не е подходящ за тази работа.
— Ще се поправи — отвърна Хартсбърг. — Аз ще поговоря с него.
— Едва ли ще иска да те слуша — изръмжа Уолш. — Казах ти, той е един жаден за власт наперен пуяк.