— Къде?
— Между гаража и бутилката с пропан. Предполагат, че до гаража си държал бензин за моторниците.
— Аз ги зареждам в яхтеното пристанище.
— И аз така си помислих. Заявих им, че е абсурд да си оставил бензин толкова близо до бутилката с пропан.
— Прав си. Нещо друго?
— Ето тук нещата се усложняват, Мич. — Той скръсти ръце и разкрачи крака, сякаш се готвеше да изтърпи силен порив на морска буря. — Нали знаеш как хората като нас изнервят федералните?
Рап кимна.
— Снощи взех с мен Уикър и той откри някои неща, които изобщо не бяха забелязали.
Мич познаваше добре Чарли Уикър. Бяха работили много пъти заедно и от време на време бяха тренирали заедно. По-добър стрелец от него нямаше на света.
— Като например?
— Някой е стоял вчера сред дърветата, от другата страна на улицата и къщата ти.
— Продължавай.
— Айрини ни изпрати, защото беше уверена, че знаем къде да търсим. Когато пристигнахме на мястото, федералните и местните ченгета бяха съсредоточили вниманието си върху къщата. Нали знаеш колко е добър Чарли… трябваха му само две минути, за да надуши следата. Смятаме, че едно от тангата се е криело в гората, когато ти си се върнал вкъщи. Имал е велосипед. Уикър е на мнение, че този тип е проявил достатъчно предпазливост и е занесъл на ръце велосипеда в гората. Но после, след експлозията, се е развълнувал, и го е подкарал от място. Така е оставил ясна следа във високата трева отстрани на пътя. После се е насочил на юг, където свършва улицата. Чарли знаеше, че там има пътеки, и проследи с фенерче следата чак до неасфалтирания път, който минава успоредно на самолетната писта на няколко километра от къщата ти.
Рап също проследи следите, но в ума си. Стотици пъти беше минавал по този маршрут — пеша или с колело.
— Чарли откри нови следи от гуми на ръба на неасфалтирания път. Точно където следите от колелото свършват. Мислим, че този тип е метнал велосипеда в багажника на джипа или пикапа, направил е обратен завой и е изчезнал яко дим.
— Защо мислиш, че е пикап или джип?
— За щастие Скип ръководи действията на федералните и той нареди на неговите хора да направят отливки от следите от гумите. Изглежда, гумите са били нови и са оставили много ясни следи. От ФБР казаха, че гумите са произведени от „БФ Гудрич“ и се използват на много от автомобилите с повишена проходимост на „Шевролет“ — тахо, събърбани, пикапи.
— Тогава защо федералните твърдят, че експлозията е нещастен случай?
— Не всички. Скип знае, че не е, но има и такива, които биха предпочели да приключат разследването до края на седмицата.
— Защо?
— Не се ли сещаш?
— Защо? — попита отново Рап сърдито. Той знаеше отговора, но искаше да го чуе от Коулман.
— Ти караш хората да се притесняват и изнервят, Мич. Страх ги е от това, което би сторил, след като се измъкнеш оттук. А и те недолюбват хората като нас, които обичат да се пречкат на служителите на реда и закона. — Коулман отиде до прозореца. — Скип ми каза, че главният прокурор е побеснял, като е разбрал, че с Уикър сме ходили на местопрестъплението и сме душили. Бил казал, че откритите от нас улики в най-добрия случай са елементарни. Но понеже те били открити от двама шпиони, сега били неизползваеми.
Рап никога досега не се беше интересувал от мнението на главния прокурор, но в момента почувства силна омраза към него. Каза си, че това е нормално. Човек трябваше да реши към кой лагер да се присъедини.
— Да си изясним две неща, Скот. Първо, когато се оправя достатъчно, че да вървя… Когато се измъкна оттук, никой няма да е в състояние да ме спре. Второ, никой няма да бъде изправен пред съда.
Коулман погледна през прозореца и кимна.
— Само кажи какво ти трябва и ще го имаш.
46.
Принц Мухамад бен Рашид приключи сутрешната си молитва и се качи на горния етаж, за да посрещне гостите. Слънцето грееше ярко, въздухът беше малко студен за неговия вкус, но дори и в момента да валеше сняг, това едва ли щеше да повлияе на прекрасното му настроение. Мич Рап беше мъртъв и друго нямаше значение. Рашид беше прекарал предния ден в гледане на телевизия и по-точно в проследяването на тази история по Ем Ес Ен Би Си. През целия ден разни набедени експерти дискутираха дали експлозията е била нещастен случай или не. Вечерта местните власти проведоха пресконференция, на която обявиха изводите си. В резултат на изтичане на бензин и последвалата експлозия на пропан бяха загинали съпругът и съпругата. Неколцина от експертите, бивши правителствени служители, отказваха да повярват в, както те ги наричаха, „прибързаните заключения“. Твърдяха, че има начин подобна експлозия да се предизвика нарочно и да се направи така, че да изглежда като нелепа случайност. Дебатите продължиха и през нощта главно между привържениците на теориите на конспирацията, които не вярваха в нито една дума на правителството. От едната страна бяха бивши членове на специалните части, които обвиняваха местните власти, че не знаят какво говорят, а от другата — репортерите, които се придържаха към официалната версия. Рашид се изкуши да се обади на Абел и да го поздрави, но сметна за неразумно подобно действие при положение, че най-вероятно американците подслушват разговорите му. Неговият стар приятел Саид Ахмед Абдула обаче му беше позвънил. Между възхвалите към Аллах и хленченето по сина му Абдула многократно благодари на Рашид. Принцът, уплашен, че Абдула говори прекалено непредпазливо по телефона, го предупреди да си държи езика зад зъбите и му каза, че ще продължат разговора, когато се върне в кралството.