Второстепенните фигури в тези операции, като например бодигардовете и съпрузите, бяха сложили главите си в торбата, знаейки с кого се свързват. Или поне би трябвало да го знаят. Нямаше ли да е по-добре, ако жената на Рап беше оцеляла? Да, но Гулд искрено беше убеден, че е сторил всичко, за да запази живота й. В края на краищата обаче неговата мишена не беше Ана Райли. Луи разбираше, че заради сегашното й емоционално състояние е глупаво да спори с Клаудия по този въпрос. Той неведнъж се беше притеснявал, че тя няма да може да преживее спокойно евентуално кръвопролитие, и затова беше направил всичко, за да я предпази от подобна гледка. Досега Клаудия го беше виждала да убива само един човек, и то при самозащита. Беше в средата на деветдесетте години, малко след разпадането на Съветския съюз. Новобогаташите и престъпните барони си поделяха останките от великата държава и убиваха всеки, който им се изпречеше на пътя. Политици, журналисти, бизнесмени биваха принасяни в жертва. Именно там беше дебютът на Гулд и там той успя да си създаде име. Работа имаше много и се плащаше добре. Гулд току-що беше убил един мъж в хотелския му апартамент и излизаше от фоайето, когато се задейства алармата. Побърканите руски бодигардове тутакси извадиха оръжията си и се опитаха да блокират цялата сграда. Наложи се да се измъкне със стрелба и когато се добра до улицата, там го чакаше последният руснак. За щастие обаче се оказа лош стрелец. Руснакът изстреля дълъг откос със своето узи. Куршумите обаче минаха прекалено високо. Гулд стреля само веднъж със своя пистолет със заглушител и уцели мъжа в лицето. Той се просна на земята точно пред Клаудия, която го чакаше в колата.
Клаудия беше разбрала нагледно необходимостта да убиваш, за да не бъдеш убит. Дори правиха страстен секс същата вечер. Но онова беше различно. Гулд подозираше, че тя е видяла себе си в жената на Рап. Дали пък не го беше отъждествила и него със самия Рап? Вероятно беше направила някакъв извратен фройдистки паралел между двете семейни двойки. Деветнайсет часа мълчаливо пътуване дават достатъчно свобода на въображението.
Стигнаха границата по време на сутрешния час пик и минаха бързо митническия контрол. Бяха просто мъж и жена с миниван, тръгнали към Мексико. Ако пътуваха от Мексико за Америка, щяха да ги проверят по-щателно. Гулд се отпусна почти веднага след това, а Клаудия се усмихна за пръв път от няколко дни. Смъкнаха стъклата на прозорците, хванаха се за ръце и пуснаха радиото. Пътят до Монтерей беше лесен. Гулд следваше знаците до летището, където оставиха минивана на пълния паркинг. Преди да излезе, остави ключовете на стартера и стъклото на шофьорската врата смъкнато. Взеха си раниците и влязоха в сградата на летището. Гулд купи два билета от гишето на авиокомпания „Мехикана“ от Монтерей до Зиуатанехо през Мексико Сити. Имаха малко повече от два часа до полета. След като минаха през контрола за сигурност, те откриха кафене, в което имаше достъп до безжичен Интернет. Най-накрая можеха да се отпуснат и да си починат. Гулд си поръча „Маргарита“, а Клаудия включи лаптопа и се зае да проверява електронната поща.
Барманът и сервитьорката гледаха някаква странна игра по телевизията. Гулд трябваше да им махне с ръка, за да си поръча второ питие. Клаудия поиска само бутилка вода. Още нямаше пладне и, изглежда, никой, включително и пътниците, не бързаше за никъде. Гулд започна да усеща ефекта на текилата, когато забеляза нещо нередно. Обърна се към Клаудия — тя беше заровила лицето си в дланите и клатеше глава.
— Какво има?
— Не мога да повярвам — промърмори изпод дланите.
— Какво?
Тя обърна лаптопа с екрана към него, за да може да прочете писмото.
— От германеца е.
Гулд го прочете и лицето му се изкриви.
— Глупости. „Довършете работата или ми върнете парите.“ Какво, по дяволите, си мисли той?
— Според мен е доста очевидно.
Гулд продължи да говори тихо, но гласът му стана напрегнат:
— Задачата е изпълнена.
Клаудия бързо завъртя лаптопа към себе си и пръстите й затанцуваха по клавишите. Само секунди по-късно се зачете в Интернет страницата на „Вашингтон Поуст“. Бързо намери каквото търсеше. Обърна компютъра отново към него и му посочи следното заглавие: „РАП ЖИВ СЛЕД ЕКСПЛОЗИЯТА“.