От тази операция зависеше много, за да си позволи да претупа нещата. Затова обикаля из улиците повече от час, за да е сигурен, че никой не го следи. Накрая, в 9.47 часа потегли към мястото на срещата. Досега беше прибягвал до услугите на този човек само веднъж. И той беше оправдал очакванията му. Един саудитски поданик беше арестуван във Вирджиния и срещу него беше повдигнато обвинение за контрабанда на хероин за десет милиона долара. Саудитецът чакаше съдебния процес във федерален затвор, когато до Таиб стигна мълвата, че той е готов да сключи сделка с федералните прокурори. В замяна на по-малка присъда този човек беше съгласен да даде доказателства, че саудитското разузнаване пряко е подпомагало със средства подготовката на „Ал Кайда“ за атаките на единайсети септември. Обвинения, подкрепяни само от показанията на един наркотрафикант, едва ли биха издържали в съда, но този човек беше един от подчинените на Таиб офицери. Той знаеше прекалено много и щеше да нанесе големи поразии, ако проговореше пред американците. Когато Таиб уведоми за това принц Мухамад бен Рашид, принцът даде ясни инструкции какво трябва да се направи.
Най-полезното качество на Таиб беше неговата находчивост. В младостта си той беше жесток и груб. Освен че от време на време се счепкваше с братята и братовчедите си, рядко повишаваше глас. За него беше характерно изключителното спокойствие и самообладание. Дори на футболното игрище, където ръстът и бързината му биха накарали всички да се боят от него. Беше израснал в Рияд, град с около три милиона жители и в който престъпността беше рядко явление като дъжда. Но той разбра защо саудитците спазват толкова стриктно законите едва когато започна да работи в разузнавателната служба. Законите в Саудитска Арабия бяха изключително жестоки. Полицията измъкваше признания чрез бой и изтезания, съдиите рядко се отнасяха милостиво към съдените, а затворите бяха под всякаква критика.
И в Саудитска Арабия, и в Съединените щати затворите бяха много опасно място, но по различни причини. В Саудитска Арабия затворникът трябваше да се пази и бои най-вече от пазачите, а в САЩ — от другите затворници. Таиб го знаеше, тъй като беше участвал в секретна програма за американски затворници. Години наред мюсюлманските благотворителни организации подпомагаха с пари, други средства и напътствия затворниците в САЩ, приели ислямската вяра зад решетките. Това, което повечето хора не знаеха, беше, че служители от саудитското разузнаване тайно се интересуваха от тези нови правоверни с надеждата, че ако се наложи, те ще се присъединят към тях в борбата. Тези мъже бяха следени след пускането им от затвора и насочвани право към джамиите, където продължаваше индоктринацията им в уахабитския ислям.
По време на среща с представител на една от тези благотворителни организации Таиб научи за група, наречена „Мара Салватруча“ или МС-13. Броят на затворниците в Щатите нарастваше главно за сметка на испаноезичните. Таиб не разбираше защо за две години, откакто беше започнала програмата, не можеха да вербуват за каузата си нито един испаноезичен мъж. Човекът от благотворителната организация му обясни, че испаноговорящите в затвора изповядват предимно католическата вяра и че са много организирани и изключително брутални. И посочи два случая, в които афроамерикански мюсюлмани са били пребити до смърт, защото са се опитали да насочат към исляма членове на бандата МС-13. Таиб направи проучване и откри, че ФБР ги смята за заплаха номер едно като организирана престъпна група. МС-13 беше създадена в Салвадор и се беше разпространила из цяла Америка като злокачествен рак. Извън Ню Йорк най-силните позиции на бандата бяха във Вашингтон и областта.
Най-трудната част беше да се свърже с групата. Като повечето улични банди и те имаха свои неофициални отличителни знаци и униформи. Предпочитаха спортните блузи и якета. Синьото и бялото бяха цветовете на бандата — също като на салвадорското знаме. Обичаха номерата 13, 67 и 76. Татуировките им бяха големи, членовете ходеха късо подстригани. Таиб откри, че имат силно присъствие в Александрия и Феърфакс, щата Вирджиния. Тъй като нямаше време за губене, налагаше се да рискува. Отиде с колата в един от кварталите с лоша слава на Александрия и намери двама младежи, застанали до автосервиз. Единият носеше горнище с надпис „Северна Каролина“, а другият — с надпис „Мичигански университет“. Номерата на горнищата съвпадаха с образа на бандата, както и късо подстриганите коси, и татуировките. Таиб спря до тях, но не слезе от колата. Само им подаде плик. В него имаше десет хиляди долара и телефонен номер. Той им каза да предадат плика на техния шеф. Само час след срещата беше потърсен по телефона и се срещна с местния гангстерски водач. Още пари смениха собственика си и сделката беше сключена. Бившият подчинен на Таиб беше открит мъртъв в килията още на следващия ден. Когато отново се срещна с гангстера, за да му плати остатъка от парите, Таиб намекна, че може да прибегне към услугите му отново. Онзи веднага се съгласи и му даде име и номер, на който да го търси.