Но щом се изправи, силна болка прониза слепоочието му. Навярно беше от успокоителните. Време беше да извърши обстоен оглед. Беше с шорти. Откъде ли се бяха взели? А, да, вярно, той вече нямаше никакви дрехи. Къщата, колата, всичките му вещи, всичко беше хвръкнало във въздуха и изгоряло. Сигурно и кучето му Шърли беше загинало. В сравнение с мъката по Ана загубата на домашния любимец беше дреболия. Огледа тъмнопурпурната синина на дясното си бедро и малките белези от хирургическата интервенция върху лявото коляно. Бедрото изглеждаше много по-зле от коляното. Счупената дясна ръка не го болеше, за разлика от ребрата. Стана от леглото. Първата крачка беше несигурна. Лявото му коляно беше заздравяло по-рано отколкото очакваше. На вратата беше закачен халат, и той докуца и го взе.
Бавно слезе по стълбите и осъзна, че десният му крак определено е в по-лоша форма от левия. Спря се до външната врата и погледна през прозореца. Небето беше сиво и наоколо не се виждаше жива душа. На стената имаше огледало и той се обърна, за да се огледа. Гъстата му черна коса беше разрошена, а лицето му — покрито с четина. В цялата къща беше необичайно тихо. Рап, свикнал да бъде сам, сега почувства необходимост да бъде сред хора. Искаше информация. Искаше да разбере какво се случва. С усилие стигна до кухнята. Краката му започваха да го държат по-добре. Часовникът на микровълновата фурна показваше 9.53 часа сутринта. В шкафа намери чаша и си наля кафе.
Забеляза някакво движение. Добра се до мивката и погледна през прозореца. Във вътрешния двор седяха двама души. Айрини Кенеди беше с осемгодишния си син Томи. Момчето се беше прегърбило на стола и изглеждаше отегчено. Майка му говореше по телефона. Рап си пое дълбоко въздух и бавно издиша. Томи му беше като племенник. Момчето обожаваше Ана. Рап внезапно се почувства глупаво, че разсъждава толкова егоистично. Ана щеше да липсва на много хора.
Остави чашата на масата и отиде до вратата. Натисна дръжката и дръпна вратата, но тя не се отвори. Спомни си, че се намира в охраняван обект на ЦРУ. Също като в неговата къща и в тази рамките на вратите бяха подсилени и направени така, че да се отварят само навън. Бутна вратата и пристъпи на площадката. Завърза си халата и бавно тръгна към тях. Томи го забеляза и престана да се върти на стола. Изправи се, но се поколеба. Кенеди се обърна настрани и каза на някого, че трябва да върви. Рап забеляза движение отляво и отдясно и се обърна последователно в двете посоки. Двама от бодигардовете на Кенеди стояха на пост. Мич се приближи до масата и малкият Томи стана. В очите му вече напираха сълзи. Рап разтвори ръце и го прегърна.
Томи избухна в плач. Между паузите, в които си поемаше въздух, промълви:
— Много съжалявам.
Рап се отпусна на стола и го притисна към себе си силно, доколкото му позволяваха счупените ребра. При вида на любим човек, който е обожавал жена му, не се сдържа и отново се разплака.
Дълго седяха под чадъра. Той се опита да успокои Томи, че всичко ще се оправи, но дори сам усещаше колко е неубедителен. Нищо нямаше да се оправи, нищо нямаше да е като преди. Единственият човек, когото беше обичал повече от всичко на света, вече го нямаше. Отново се беше озовал на ръба на пълното отчаяние. Как можа животът му да се преобърне толкова ужасно?
Чу лай и вдигна глава. Шърли, неговото коли, тичаше към него. Приятната изненада го накара да се усмихне. Остави Томи и протегна ръце към Шърли. Кучето скочи и качи предните си лапи в скута му. Рап го почеса по врата.
— Мислех, че си умряла — каза.
— Един от съседите я прибрал след експлозията — отвърна Кенеди. — Томи предложи да я вземем. — Кенеди се усмихна на сина си. — Спомена, че тази година в училището дошъл някакъв човек и им казал, че кучетата помагат на хората да се възстановят от травми.
Рап почеса отново Шърли по врата и погледна към Томи.
— Благодаря ти, приятел.
— Няма защо. — Той потупа кучето. — Ако искаш, може да се грижа за нея.
— Ще бъде много мило.
— Взех си и играта.
Рап кимна, трогнат, че момчето е толкова загрижено.
— Може да поиграем после. Ще ти помогне.
На Мич отново му се доплака, но се сдържа.
— Благодаря, Томи.
Кенеди също избърса сълзите си и попита Рап:
— Гладен ли си?
— Като вълк.
Тримата влязоха в къщата и тя направи палачинки. Съумя да избегне темата за експлозията в разговора им. После му подаде вестник и прати Томи в стаята му да си приготви играта. Докато Рап четеше вестника, Кенеди му каза, че се е обаждал брат му Стивън. Той бил тръгнал от Ню Йорк за насам. Кенеди предложи да го поканят в къщата за вечеря. Рап само кимна. И майка му, и баща му бяха починали. Двамата с брат си не се виждаха често, но независимо от това бяха близки. Добре щеше да е да се срещнат. Трудното настъпи, когато стана дума за родителите на Ана. Те бяха пристигнали в деня след експлозията и чакаха, за да разговарят с него. Трябваше да се организира погребението и те искаха да чуят неговото мнение. Рап очакваше с мъчително чувство срещата. Те щяха да го обвинят за смъртта на дъщеря им. И защо не? Той самият обвиняваше себе си.