— Официално той държи да не се месиш в разследването. Неофициално имаш неговото разрешение да ликвидираш всеки, който стои зад това.
Надигащият се гняв на Рап веднага попремина след тези думи.
— Значи да разбирам, че няма да мога да разчитам на твоя Г-5 в понеделник?
Тя поклати глава.
— Мога да ти помогна, но ще трябва да действаш „на тъмно“. Без никакви официални ангажименти на Управлението.
Рап се обърна към Коулман.
Бившият „тюлен“ се ухили и сякаш прочел мисълта му, каза:
— Имам Г-3. Не е толкова удобен като Г-5, но ще ни заведе където поискаме. От точка А до точка Б. Познавам и няколко момчета, които горят от нетърпение да се разходят до Афганистан.
— В понеделник сутринта — отсече Рап.
— Мисля, че е малко прибързано — намеси се Кенеди със загрижен тон. — Необходимо ти е още време, за да се възстановиш напълно.
Той поклати глава.
— Понеделник сутринта. Колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ще ги открием. — Хвърли поглед отново към Коулман. — Искам да ми представиш сметката за разходите по операцията. Аз ще платя.
— Целуни ме отзад — отвърна приятелят му с каменно лице.
— Сериозно говоря.
— Аз също.
— Скот, така не е честно. Ти и хората ти ще рискувате живота си, трябва да ви се плати.
Коулман познаваше Рап достатъчно добре. Ако не отстъпеше поне малко, Мич нямаше да се укроти.
— Ето какво ще направим — предложи. — Когато хванем копелетата, ще си поделим двайсет и двата милиона.
— Цялата сума е твоя. Само гледай всичко да е готово до понеделник сутринта.
— Не се притеснявай, едва удържам момчетата да не хукнат.
52.
Анибал Кастильо погледна картата на окръг Лоудън и прокара пръст по маркираното шосе. Кимна на себе си и влезе в гаража, за да провери докъде са стигнали приготовленията. Вътре бяха паркирани три еднакви микробуса „Шевролет Събърбан“, върху които работеха хората му. За неграмотен бандит, който изобщо не беше ходил на училище и беше израснал в раздирана от война страна от Третия свят, той никак не беше глупав. Макар и да беше на трийсет и четири години, не знаеше какво е мир. Първите седем години беше живял с родителите си и с четиримата си братя и сестри в мизерните гета на Сан Салвадор. Често им се налагаше да просят за храна. През 1979 година в Салвадор избухна жестока гражданска война и бащата на Анибал направи всичко възможно, за да предпази семейството от сблъсъците. На следващата година беше убит архиепископ Ромеро. Този католически свещеник беше почитан като идол от майката и бащата на Анибал. Ромеро беше защитник на бедните и осъждаше корумпираното правителство. Бруталното му убийство накара много селяни да се присъединят към лявото партизанско движение Национален фронт за освобождение „Фарабундо Марти“. Бащата на Анибал заведе семейството в планините в Централен Салвадор и също отиде да се бие срещу режима на Дуарте.
Анибал започна бойната си кариера като куриер на партизаните, а когато поотрасна достатъчно, че да държи пушка в ръце, стана войник. Като в повечето граждански войни и двете враждуващи страни извършваха жестокости и масови кланета. Майката на Анибал и двете му сестри бяха изнасилени. Единият от братята му беше заловен, изтезаван и разстрелян. Баща му беше разкъсан на две от мина. Към края на войната Анибал вече знаеше от опит какво е насилие. През 1995 година емигрира в Америка заедно с майка си и двете си сестри. Единственият му жив брат остана в Салвадор и се хвана с търговия с наркотици. Семейството на Анибал беше подпомогнато финансово от група християни-мисионери, благодарение на което те пристигнаха в района на Вашингтон. Анибал никога не се беше опитвал да си намери работа. Заради „кариерата“ си във „Фарабундо Марти“ фактически беше член на МС-13. Първите седем години във Вашингтон бяха лесни. МС-13 още не беше привлякла вниманието на ФБР, а ДЕА още не беше разбрала колко мощна е бандата. Местните ченгета си мислеха, че това е само една от многото латиноамерикански банди, занимаващи се с наркотици и кражби на коли.
Тъй като гангстерите от неговата банда или умираха в престрелка, или ги пращаха в затвора, Анибал бързо се издигна в кариерата. Едва трийсет и четири годишен, сега той оглавяваше целия окръг Принс Уилямс и по-голямата част от окръг Феърфакс. Също като „Коза Ностра“ преди тях, МС-13 разшири дейността си чрез контрол върху хазарта и проституцията. И ако се бяха спрели дотук, можеше и да останат незабелязани още известно време, но направиха две съдбоносни грешки. Първата — че се захванаха с рекет и отвличания — две престъпления, които бяха особено следени от ФБР. Втората им грешка беше, че допуснаха гангстерските междуособици да попаднат във вечерните телевизионни новини и на вестникарските страници. Спазващите закона граждани и избиратели пет пари не даваха, когато бандитите се избиваха помежду си, но когато от кръстосания огън започнаха да гинат и невинни хора, чашата преля. Техният гняв беше насочен към политиците, а политиците, които имаха навика да си измиват ръцете, натиснаха службите на реда.