Кастильо се усмихна и нареди на шофьора.
— Прегази го.
Тежкият събърбан взе завоя със скърцане на гумите и с мигащи лампи. Мъжът с костюма все още се заблуждаваше, че си има работа с колега от федералните служби. Кенеди му беше казала, че Рос искал да постави Рап под своя охрана. В последната секунда шофьорът рязко завъртя волана надясно, прегази високия метър жив плет и удари бодигарда с дясната част на бронята. Събърбанът се спря точно когато задното му колело се озова върху гърдите на жертвата. Всичките врати се отвориха. Отвътре изскочиха петима мъже, облечени в абсолютно еднакви комбинезони и с бейзболни шапки на главите. Кастильо тъкмо беше слязъл от микробуса, когато иззад ъгъла на къщата се показа втори бодигард. Той вече беше извадил пистолета си. Гангстерът се прицели с картечния си пистолет „Узи“ и натисна спусъка.
Той не беше единственият, забелязал бодигарда. Мъжът беше повален на земята от най-малко десетина куршума. С третия пазач се оправиха по същия начин, когато той излезе откъм другата страна на къщата. Един от хората на Кастильо застана на коляно и се приготви с РПГ-то. Кастильо удари с юмрук по капака на събърбана и извика на шофьора да отмести колата. Две секунди по-късно микробусът се беше отдалечил и първата граната полетя към къщата.
Четирима мъже, трима с картечни пистолети и един с РПГ, тръгнаха в обход на къщата. Кастильо се огледа. Дотук всичко вървеше по план. Освободил се от портата, пристигна и третият микробус. Кастильо погледна външната врата. Доколкото можеше да прецени, тя бе непокътната.
— Удари я отново! — изкрещя.
Втората граната беше заредена. Кастильо провери зад стрелеца, за да не пострада някой от огнената струя.
— Стреляй! — изкомандва.
Гранатата удари точно в центъра на вратата и голяма част от портика се срути на земята. Той изтича по тротоара и изкачи на бегом трите стъпала. Закри устата си от вдигналия се облак прах и силно ритна вратата. Все едно че ритна скала. Вратата не помръдна нито на сантиметър. Когато прахът се разсея, Кастильо огледа щетите. Във вратата се бяха образували две дупки, които не бяха достатъчно големи да пъхне и юмрука си в тях. Дървото беше направено на трески, но отвътре стоманата само се беше огънала.
— Дявол да го вземе! — възкликна той.
Салвадорецът прокара ръка по вратата и натисна дръжката. Тогава забеляза, че вратата се отваря навън, а не навътре. И тъй като нямаше много време за губене, изтича обратно до алеята и грабна гранатомета от ръцете на своя подчинен.
— Дай ми това!
Зареди нова граната, внимателно се прицели и натисна спусъка. Последва експлозия и още една част от портика на верандата стана на прах. Хората му стреляха по прозорците и се разпръснаха около къщата. Когато прахът се разсея, Кастильо с удовлетворение видя, че там, където допреди малко стоеше дръжката, се беше образувала дупка. Обърна се и изкрещя на един от шофьорите:
— Вземи лост и иди да отвориш тая проклетия.
Усети, че ушите му пищят от взрива и раздвижи челюстта си. Тогава забеляза как куршумите се разплескваха в стъклата или отскачаха.
— Защо ли се занимавам с тази врата? Ето. — Подаде гранатомета на гангстера зад него. — Презареди го.
„Колко глупаво — каза си Кастильо. Откъм задната част на къщата отекна взрив. — Дано там да напредват по-бързо.“
57.
Рап изтича в стаята си, без да включи лампата. Нямаше смисъл да издава местонахождението си. Чантата, която му беше донесъл Коулман, лежеше на пода до леглото. Той клекна и болката прониза лявото му коляно. Изруга със стиснати зъби и завинти заглушителя на цевта на глока. Пъхна пълнителя. Взе двата резервни пълнителя и ги прибра в джобовете на джинсите си. В подобни ситуации хората оцеляваха само благодарение на тренировките, уменията, инстинктите си и поне малко късмет. Именно обучението и безкрайните тренировки му подсказаха да вземе тапите за уши, тактическия нож и фенерчето.
Той се спря за миг. Интуицията му беше доловила, че нещо не е както трябва. И преди беше попадал в подобни ситуации, и знаеше какви звуци съпровождат битката. Тази определено не беше от тихите. Макар че тепърва му предстоеше да умува над въпроса кой би нападнал таен обект на ЦРУ, той беше забелязал нещо странно. Професионалистите предпочитаха заглушителите поради три причини. Първо, така привличаха по-малко внимание и можеха да се прокрадват незабелязано зад противника. Втората, за да разпознават действията си от тези на противника. Ако всички в екипа бяха с оръжие със заглушител и отекнеха изстрели, значи стреляше врагът. Третата и последна причина беше чисто практична. Оръжията със заглушител не увреждаха слуха на стрелеца.