С тези мисли Рап пъхна тапите в ушите и изпълзя до прозореца. Застана от едната страна и внимателно надникна към вътрешния двор и басейна. Първото, което забеляза, бяха четиримата мъже, трима от които стреляха с автомати по къщата. Беше очаквал подобно нещо. Всички те бяха с тъмни комбинезони. Четвъртият зареждаше РПГ, но много непохватно. Рап насочи вниманието си към конюшнята и с облекчение установи, че нападателите не проявяваха интерес към нея. Айрини, Томи и Стивън бяха в безопасност. Отново погледна към четиримата мъже и отново му направи впечатление, че нещо не се връзваше. Специалните тактически групи не използваха РПГ. Те взривяваха вратите и прозорците с пластичен експлозив, оформен според случая. Реактивният гранатомет беше пехотно оръжие, първоначално проектирано за борба с танкове. Другата странност беше, че тези типове стояха прекалено близо един до друг и стреляха от бедро. Мозъкът и очите на Рап работеха аналитично, подобно на тези на търговец с произведения на изкуството, който оценява репродукция на прочут оригинал. Отдалеч всичко изглеждаше нормално, но при по-прецизно наблюдение детайлите не се връзваха изобщо. За пръв път забеляза, че мъжете носеха шапки с надписи „ФБР“. Рап неведнъж беше работил с агенти от Федералното бюро за разследване. Те имаха определено поведение и поза, тяхна запазена марка. Нито един от тези не се вписваше в стереотипа.
Рап се протегна, завъртя дръжката на прозореца и бавно го побутна. Заедно със студения нощен въздух нахлу шумът отвън. Той беше застанал на дясното си коляно, твърдо поставил лявото стъпало на пода. Первазът на прозореца беше на височината на гърдите му. Хвърли бърз поглед, отбеляза си позицията на всеки от нападателите и вдигна глока до лицето си, като дебелият черен заглушител сочеше към тавана. Те бяха застанали неподвижно на не повече от петнайсет метра от къщата. Щеше да е фасулска работа. Пое си дъх, пъхна лявата си ръка през прозореца, като показа само една трета от тялото си, и зае позиция за стрелба. По навик започна отляво надясно.
Точките за нощна стрелба бяха боядисани в неоново зелено — две на мерника и една на мушката. Рап беше правил това толкова пъти, че не се налагаше да мисли. Движенията се бяха превърнали в негова втора природа. Мушката застина върху първата мишена, като светещата зелена точка покри главата на мъжа. Рап натисна спусъка плавно и спокойно. Точката остана неподвижна, главата на мишената леко се размаза. Спусковият механизъм задейства ударника и цевта изхвърли куршума. Мушката инстинктивно се премести върху следващата цел и той повтори процедурата още три пъти. За по-малко от две секунди и четиримата нападатели лежаха на тухлената площадка на двора с разперени крайници. На челото на всеки от тях зееше малка червена дупка. Бяха мъртви.
Рап затвори прозореца, излезе от стаята и през коридора влезе в другата спалня. Къщата се разтърси от мощна експлозия тъкмо когато доближаваше прозореца. Чу някакъв трясък на първия етаж. Бързо застана отстрани и крадешком погледна през прозореца. Преброи осем души, всичките облечени като другите четирима.
На алеята до къщата бяха паркирани три черни събърбана с мигащи светлини.
На Рап отново му направи впечатление липсата на тактика и дисциплина. „За бога, кои са тези клоуни?“ — запита се той.
Секунда по-късно забеляза Винс Делгадо, шефа на охраната на Кенеди, проснат на земята. Вероятно беше мъртъв. Моментално стисна зъби от гняв. Тогава вниманието му се спря върху един от нападателите, който даваше заповеди на останалите. Той държеше узи и изглеждаше доста ядосан. Въпросният нападател посочи с оръжието към западната страна на къщата и изкрещя нещо на двама от подчинените си. Рап тръгна натам още преди те да се усетят. Докато безшумно се придвижваше по коридора, до него достигна мирисът на кордит, който вероятно идваше от долния етаж. Ако бяха влезли в къщата с всичките си оръжия, нещата можеше и да загрубеят. Той стигна до малкия кабинет в края на коридора и веднага се насочи към прозореца. Отвори го и в същия миг чу гласове. Секунда по-късно под него се появиха двама мъже. Вървяха бързо и разговаряха на испански.
Рап се намръщи. Това пък беше абсолютен абсурд. Остави нападателите да минат точно под него, надвеси се от прозореца и ги застреля в гръб. Набързо огледа наоколо. Никой друг не се виждаше. Затвори прозореца и се запита какво правеха тук двама души, говорещи на испански. И защо искаха да го убият?