Промъкна се до стаята в предната част на къщата и откри в двора само двама души. Те стояха пред най-близкия събърбан. Единият беше подпрял на бедрото си пистолет, подобно на някакъв отегчен пазач от затвора, а другият държеше РПГ. Преди бяха осем без двамата, които преди малко уби. Това означаваше, че някъде се крият още четирима. Реши да намали още стадото и бавно отвори прозореца. От площадката точно под него се чу глас. Значи останалите четирима се намираха пред входната врата и се опитваха да я отворят. Типовете до събърбана бяха на поне двайсет и пет метра от къщата и най-благоприятният ъгъл за стрелба изискваше да коленичи. Рап се прицели и стреля бързо два пъти. Двамата мъже се смъкнаха на земята, като главата на единия се удари в предната гума на микробуса и отскочи.
Рап затвори прозореца и светкавично презареди с нов пълнител. Миризмата на кордит се засилваше. Дали долу нямаше пожар? Излезе от стаята и тръгна към централното стълбище. Някаква светлина се точеше от кухнята към коридора. Стори му се, че в хола гори. Димът определено ставаше по-задушлив. Отекнаха нови изстрели и Рап чу удара на куршумите в бронираните стъкла на хола.
Тъкмо се канеше да тръгне към задното стълбище, когато забеляза дупките във външната врата — несъмнено бяха от бронебойни гранати. Хрумна му нещо и той забърза към предното стълбище. Приближи се до една дупка в средата на предния коридор в мига, в който те започнаха да удрят по прозореца в хола. Погледна през отвора, широк колкото ключалка. На не повече от два метра и половина с гръб към него беше застанал човек. Рап предположи, че са се отказали от вратата и са решили да опитат късмета си с прозорците. Пъхна заглушителя в дупката и се прицели. От това разстояние главата на мъжа изглеждаше голяма като плажна топка. Дръпна спусъка и уцели нещастника точно в ухото. Онзи клюмна като висулка и точно когато падна, в отвора се показа следващият. Той се беше вторачил в другаря си и още не беше успял да осъзнае какво се е случило. Тъкмо отвори уста да предупреди останалите и Рап го простреля точно в дясното око. Мъжът се прекатури и падна в храстите. Някои изкрещя на английски със силен акцент. Време беше Рап да смени мястото, преди да са изстреляли нова граната във вратата. Второ, добре беше да плени жив някой от тях, за да разбере кои са и кой ги е наел. Приведен, той се върна обратно през коридора до кухнята. По негови преценки поне още двама стояха отпред, а може би и повече. Сви наляво от кухнята и отиде в трапезарията. Отпред, в ъгъла на хола, гореше пожар. Налагаше се да зареже плана си. Върна се в кухнята, към вратата, излизаща в задния двор. Дворът още беше ярко осветен от прожекторите и той се спря, за да се увери, че никой не го дебне. Отключи вратата и излезе на площадката, след което тихо затвори. Реши да тръгне наляво, тъй като там беше убил двамата души под прозореца. От другата страна се намираше гаражът, а той не знаеше какво е положението там. Продължи да се движи приведен, проправяйки си път между храстите и стената на къщата.
58.
Кастильо стоеше до верандата с двама от хората си. С всяка следваща секунда объркването му нарастваше. Акцията трябваше да мине леко. Да взривят външната врата с една-две гранати, да нахлуят в къщата и да засипят всичко с дъжд от куршуми. Също като в „Лицето с белега“ — прочутия филм за Ал Капоне. Така и беше казал на бандата си. Сред хората му нямаше човек, който да не е гледал филма поне десет пъти. „Стреляйте по всичко, което мърда — беше им наредил той. — Само гледайте да не се изпозастреляте.“ Това, както и връщането в града, без да ги спрат ченгета, бяха единствените му притеснения. Разкрасените събърбани щяха да ги предпазят от неприятни срещи със служители на закона. Вече бяха измамили глупавите бодигардове. Единият от кучите синове толкова се изненада, че дори не успя да извади оръжието си. На практика оттук нататък започнаха трудностите. Трябваше да са влезли в къщата преди пет минути. Момчетата тръгнаха надъхани. Обеща да им даде по десет хиляди долара за нощния труд и им гарантира стрелба по федерални агенти.
В първата минута от операцията Кастильо предвкусваше удоволствието от тлъстия хонорар, а в следващата всичко се обърка. Нещата сега не изглеждаха никак лесни. Отказал се от вратата, след като стреля с РПГ по нея четири пъти, той изстреля последната граната по прозореца. Стъклото си остана цяло-целеничко.