Рап навъси чело.
— Какво общо има това с някакъв латиноамерикански гангстер?
— Кастильо. Така се казва той. Анибал Кастильо. Според твърденията му още тогава с него се свързал същият човек, който го бил наел да те убие преди два дена. Той платил на Кастильо сто бона, за да нареди на неговите хора от МС-13 да убият бившия офицер от саудитското разузнаване, докато се намирал във федерален затвор. Обадих се на няколко човека и излиза, че всичко съвпада. Този саудитец е бил готов да пропее и в деня, в който трябвало да направи първото си признание, бил убит в килията му.
— И кой го е наел?
— Още не знаем, но накарахме Кастильо да прегледа лицата от нашата база данни на служители от саудитското разузнаване.
Самолетът рязко спря и Рап каза:
— Трябва да затварям. Обади ми се веднага щом разбереш нещо ново.
— Ще ми кажеш ли все пак какво си намислил?
— Повярвай ми, по-добре е да не знаеш. — Той надникна през малкия илюминатор.
— Напротив, Мич. Току-що излъгах шефа си и президента, за да те предпазя.
— Мислех, че президентът е наясно.
— Добре… Рос тогава.
— Е, хубаво… кажи на Рос, че ако продължи да те занимава с глупости, ще го сложа в моя черен списък.
Кенеди се изкуши да се възползва от възможността, но вместо това добави:
— Има и още нещо… Чувал ли си за Ерих Абел?
Рап се замисли и отвърна:
— Не. Защо?
— Родом е от Източна Германия. През осемдесетте години е работил в ЩАЗИ.
— Има ли други имена?
— Не знам за такива, но продължавам да търся.
— И защо изведнъж те заинтересува той?
— Още не съм съвсем сигурна. Като разбера, ще ти кажа.
— Добре. Трябва да тръгвам. — Рап затвори телефона и го метна на кожената седалка, след което стана.
Коулман вече стоеше на пистата и контролираше презареждането. Рап бавно слезе по тесните стъпала на трапа. Краката му бяха подути от дългия полет. Леко накуцвайки, тръгна по настилката.
Чакаше го Ямал Урда, шефът на резидентурата на ЦРУ в Кабул. Той беше работил с него предната пролет по една много сериозна задача. Макар да не се сработиха веднага, Урда изпитваше голям респект към Рап. Афганистанецът му подаде ръка:
— Моите съболезнования за жена ти, Мич.
— Благодаря ти. — Той стисна ръката му.
Двамата останаха неподвижни за миг, докато Урда измисли как да премине от личните въпроси към професионалните. За негова утеха Рап пръв заговори:
— Какво е положението?
— Моят заместник току-що ми се обади от посолството.
— Така ли?
— Каза, че се е получило спешно съобщение от Ленгли. Искат, ако някой се свърже с теб, да докладва незабавно.
Рап кимна.
— После ми се обади Айрини и ми каза да не обръщам внимание на съобщението.
Мич си даваше сметка, че Урда ще защитава местната си територия, и се надяваше да не му създава проблеми. Желанието му беше само да кацне, да вземе каквото му трябва и да се прибере по живо по здраво.
— Това притеснява ли те?
— Не. — Урда погледна назад през рамо към микробуса, в който седяха няколко души. — Бившата ми жена. — Сви рамене. — Дори не я харесвам. Но ще ти кажа нещо: ако някой от тези задници я убие, ще плаща прескъпо. — Афганистанецът посочи към земята. — Стой тук и не мърдай. Аз ще отида да го доведа.
Върна се миг по-късно, като водеше завързан мъж с качулка на главата.
— Накарах да го поизчистят заради теб. Доста вонеше.
Рап махна на Уикър да дойде и да отведе пленника.
— Завържи го на седалката. — Обърна се към Урда отново: — Много ти благодаря за това, което правиш за мен.
— Ти би направил същото за мен.
Рап кимна.
Афганистанецът понечи да си тръгне, но се спря.
— Ако някой ме пита, никога не си идвал тук.
— Точно така.
Пленникът беше облечен в местна носия. Рап рязко смъкна качулката от главата му и разгледа лицето му. Несъмнено беше той. Малко поотслабнал, но беше той.
Онзи присви очи за миг, за да свикне със светлината на кабината. След като видя Рап, лицето на Уахид Ахмед Абдула се изкриви от ужас и страх.
— Какво искаш от мен?
— Нищо — излъга той. Уахид беше участник в терористичен заговор за детонирането на ядрени бойни глави в Ню Йорк и Вашингтон. Рап го беше заловил в Пакистан миналата пролет и лично го беше разпитвал.
— Не ти вярвам.
— Баща ти е много влиятелна личност. Той уреди освобождаването ти. — В известна степен това си беше истина. Бащата на Уахид беше доста влиятелен в Саудитска Арабия. Той също така беше обявил награда за главата на Рап, което по превратностите на съдбата доведе до излизането на Уахид от ужасния затвор, в който беше държан. Рап естествено нямаше намерение да му казва, че баща му го смята за мъртъв.