Ако Уахид не можеше да върви, щеше да се наложи да измисли друг план. Тъкмо се чудеше какво да прави, когато на хоризонта се показа Рияд. Миг по-късно зазвъня сателитният му телефон. Беше Кенеди. Той вдигна и я изслуша много внимателно, докато тя му разказваше какво е открила в Швейцария. С две думи, двайсет и два милиона долара бяха прехвърлени от сметка в швейцарска банка на името на Саид Ахмед Абдула към пет различни сметки, също швейцарски, на името на Ерих Абел. Кенеди беше открила нейното доказателство.
— Кой е този Абел? — попита той.
— Не знам повече, отколкото снощи. Наредих да ми изготвят подробен доклад за него и до час очаквам да получа информацията.
— Имаш ли представа къде е сега?
— Не, но държим под наблюдение апартамента му във Виена и следим кредитните му карти.
Рап замислено се загледа напред, в пустинния пейзаж.
— Нещо не се връзва, Айрини.
— Какво например?
— Тези писма, които си получила… нещо изпускаме. Хората в този бранш нямат навика изведнъж да се впускат в изповеди и да преживяват нравствен катарзис. Мисля, че в случая излиза така, както го каза Скот. — Беше обсъдил анонимните електронни писма с Коулман по време на полета им от Вашингтон до Афганистан. — Те са ме мислели за мъртъв. Получили са си остатъка от парите по договора и тогава дойде новината, че съм жив. Саид е побеснял и си е поискал парите обратно. Затова е наговорил всички онези глупости на този Абел, а той на свой ред е поискал парите от наемния убиец. Вместо да върне парите… убиецът издава Абел с надеждата, че аз ще го убия, а той ще задържи парите.
— Логиката ти е желязна, но аз не ти споменах някои подробности.
— Като например?
— Снощи получих четвърто писмо. Беше доста дълго. От него проумях няколко неща.
Рап погледна назад през рамо, за да види в какво състояние е Уахид.
— Слушам те — каза.
— Абел е наел двама души за задачата.
Рап кимна.
— Не ме изненадва.
— Е… това, което ще чуеш, ще те изненада. — Тя тежко въздъхна. — Тази сутрин един от тези двамата внесе пет милиона долара на сметка в швейцарска банка на твое име.
Стори му се, че не чу добре.
— Я повтори.
— Един от двамата, които Абел е наел да те убият, е внесъл пет милиона долара в швейцарска банка на сметка, открита на твое име от него.
— Но защо?
— Малко е сложно, но ще се опитам да ти обясня накратко. Убийците са имали известни разногласия помежду си. Единият от тях още в началото не е искал да приемат поръчката. Естествено, той си кореспондираше с мен чрез писмата. Когато Ана загинала по погрешка, взаимоотношенията им доста се охладили и се разделили.
— И как това обяснява петте милиона долара?
Кенеди отново въздъхна.
— Жената е бременна.
— Жена? — повтори объркано Рап. Беше останал с впечатлението, че говорят за мъже.
— Да, жена. Изглежда, че е бременна и знае, че Ана е била бременна. Изпитва огромна вина.
Рап вече слушаше само с половин ухо. Умът му трескаво търсеше нещо. Нещо, което знаеше, че е важно. Травмата на главата му беше заличила някои от спомените му и някои от събитията преди атентата той помнеше съвсем бегло.
— Тя е жена — каза повече на себе си, отколкото на Кенеди.
— Да — отвърна Айрини. — Обикновено жените забременяват.
Рап не обърна внимание на тона й.
— А партньорът й е мъж.
— Предполагам. — Тя въздъхна. — И вероятно е баща на детето й.
Сцената се появи пред очите му.
— Аз ги видях — промърмори.
— Какво?
— Видях ги на пътя ден преди операцията на коляното ми. Бях тичал и се връщах вкъщи. Завих по пътя и ги видях. — Картината се изясни и образите сякаш оживяха пред него. Изведнъж си припомни как мъжът го беше накарал леко да застане нащрек. Имаше стройно и атлетично тяло, което е характерно за командосите от специалните части. Кенеди му говореше нещо, но Рап не я слушаше. Беше се съсредоточил върху възпроизвеждането на срещата им. Мъжът му беше казал нещо. Той чу гласа му, сякаш беше вчера. Беше му казал, че тя е бременна. Жената повръщаше. Спомни си тъмните очила, както и че поиска да види очите му. Беше им задал няколко въпроса, като с него разговаря предимно мъжът. Накрая жената се изправи и също каза нещо. Имаше нещо необичайно в думите й. Рап се помъчи да си спомни. Необичайното беше не в думите, а в начина, по който ги беше изрекла. Жената имаше френски акцент.
65.