— Съгласен съм, че времето съвпада идеално, но не мога да разбера как Рап би напуснал Америка в неделя и би организирал подобна акция толкова светкавично. Самият аз отлетях в неделя вечерта и пристигнах едва преди час.
— Ами Абел?
— Още не можем да го открием. Поне до събота не беше върнал парите на Саид. Но и той откъде би намерил атентатор-самоубиец?
— Тогава какво се е случило според теб?
— Не мога да съдя, тъй като разполагам с твърде оскъдна информация.
Рашид се отвърна от прозореца и попита:
— Какви предположения имаш?
Таиб се изправи и се замисли.
— Саид имаше връзки с много терористични и военизирани групи. Възможно е противник на някоя от тези групи да е решил да го убие.
Рашид изсумтя недоволно.
— Не намираш ли съвпадение на обстоятелствата? Саид плаща двайсет милиона да убият Мич Рап. Убийците се разминават с него, но убиват жена му. А сега Саид е мъртъв. Не ти ли се струва странно?
— Разбира се, но при цялото ми уважение, принц Мухамад, хора като Рап не се самовзривяват.
Рашид помисли малко. Офицерът имаше право, но нещата се бяха променили.
— Жена му е загинала. Бог знае на какво е способен сега.
Преди Таиб да отговори, звънна мобилният му телефон. Той замръзна. Принцът мразеше телефоните и беше наредил да ги изключват в негово присъствие. Смутено бръкна в джоба си, за да спре звъненето. На екрана се изписа номерът на офиса му. Той се поколеба. Повикването можеше да е важно. Погледна към Рашид и вдигна телефона.
— Извинявам се, това е вторият ми човек по важност. Може да е научил повече подробности за експлозията.
Принцът кимна.
Таиб отговори на обаждането и внимателно се заслуша. След около трийсет секунди попита:
— Сигурен ли си?… Обади ми се, ако разбереш нещо ново — затвори и въздъхна.
— Какво? — нетърпеливо попита Рашид.
— Там са били и няколко от синовете на Саид. Те са го придружавали по време на молитвата и са се връщали заедно към офиса, когато се е случило нещастието. След като са се отърсили от първоначалния шок от взрива, те са започнали да ругаят, да плюят и да ритат тялото на самоубиеца. Тогава един от тях го е разпознал.
— Кой е бил.
— Техният брат Уахид.
— Уахид? — На лицето на Рашид се изписа недоумение. — Не може да бъде. Той е мъртъв.
— Вече наистина е мъртъв.
— Рап го уби преди шест месеца — настоя принцът.
— Очевидно не е било така. — Таиб скръсти ръце и заразсъждава на глас: — Трупът не беше върнат.
— И защо Уахид би се съгласил да убие баща си?
— Може и да не е бил съгласен. — Офицерът знаеше нещо, което не беше известно на принца.
— Току-що каза, че го е сторил — сепна се принцът.
— Може да не е знаел какво точно става. Има запис от охранителна камера. На нея се вижда как Уахид бива отведен до мястото от друг мъж. Двамата спират пред сградата на фирмата и изчакват там няколко минути. После Саид тръгва да пресича улицата откъм джамията и тогава непознатият оставя Уахид сам и се отдалечава. Обръща се назад, а после поглежда някакъв предмет в ръката си. Мислим, че е било дистанционно управление. Секунда преди взрива непознатият вдига ръка към камерата и показва ето това. — Таиб показа среден пръст, но насочи ръката си към стената, а не към Рашид. — Следва експлозия и Саид бива разкъсан на две.
— Могат ли да разберат кой е този мъж?
— Опитват се, но ще е трудно. Той носи куфия на главата си и слънчеви очила.
Рашид отново погледна през прозореца.
— Този жест е типично американски.
Таиб кимна.
— Американски и френски.
— Каква е твоята оценка? — попита принцът.
— Преди шест месеца Мич Рап залови Уахид Ахмед Абдула в едно планинско селце на пакистанско-афганистанската граница. Малко след това американското правителство ни уведоми официално, че Уахид е мъртъв. И сега изведнъж Уахид възкръсва от мъртвите и се взривява в собствения си баща. — Таиб поклати глава.
— Кой е бил мъжът на записа?
— Не знам. Не съм го виждал.
Принцът изгледа подигравателно събеседника си.
— Много добре знаеш кой е.
Таиб кимна.
— По всичко личи, че е бил Мич Рап. Не знам как е успял, но най-вероятно е бил той.
— Трябва непременно да намериш Абел. Не знам как американците са разбрали, че Саид стои зад плана, но предполагам, че той се е разприказвал, за да се похвали със заслугата си.
— Предупредих ви.
— Да, така е. Говорих с него, но той не ме слушаше. Има само един начин да ни свържат със случилото се.
— Абел — отговори Таиб.
Принцът кимна.
— Трябва да го откриеш и да го убиеш.
— Лично ще се погрижа.
— Добре. Утре сутринта заминавам за Испания. Освещаването на джамията е в петък. Събитието е много важно за мен. Намери Абел, разпитай го, за да разбереш дали не е проговорил пред някого, и му виж сметката.
— А с Рап какво ще правим? Ако той е в Саудитска Арабия, вие сте в опасност.
Рашид стисна устни.
— Може би ще трябва да тръгна за Испания още довечера.
— Според мен това решение е разумно. Аз ще се погрижа охраната ви да бъде засилена.
— Добре. Междувременно ще се обадя в Америка и ще се опитам да усложня живота на господин Рап.