77.
Двамата саудитци бяха легнали по гръб, а глезените и китките им — вързани с бели пластмасови белезници. На очите й и устата им беше залепено дебело тиксо. Раната на лакътя на по-едрия от тях беше превързана — не защото бяха загрижени за него, а защото не искаха да оставят след себе си много кървави следи. Само за да почистят кървавата локва, останала от главата на третия мъж, трябваше да използват цял плик с перилно вещество. Минути след кратката престрелка те се разтичаха да купят прахосмукачка, почистващи препарати, абсорбиращи миризмите вещества, рула дебел найлон, количка-двуколка и дори телевизор. Телевизорът беше оставен в една уличка недалеч от магазина, от който беше купен. Нужен им беше кашонът от него.
Типът, когото Рап застреля, беше увит в найлон и поставен в големия кашон от телевизора. Никой от тримата не носеше в себе си документи, но той беше готов да се обзаложи, че са саудитци. Едрият беше оставен на пода, а другият беше приспан с инжекция ксанакс в бедрото и хвърлен в кашона, направо върху мъртвия си приятел. Хората на Милт опаковаха отново кашона с прозрачно тиксо и го откараха с двуколката. Трупът щеше да бъде насечен на парчета, а те на свой ред щяха да бъдат хвърлени в съдове със силно разяждаща промишлена киселина. С втория тип не знаеха какво да правят, но след като жената им разказа как е била брутално пребита и изнасилена, на Рап му се прииска да му отреже тестисите, да му ги набута в гърлото и да го остави да се задави до смърт с тях.
Коулман и Сара бяха в другата стая и се опитваха да успокоят жената, за да я разпитат. За целта й бяха дали много малка доза ксанакс, но тя вдигаше прекалено много шум. Разказа им как предната нощ е отворила вратата на апартамента си и пред нея стоял едрият мъж. Следващото нещо, което си спомняше, беше как се е събудила в някакво мазе и после започнал боят. Искали да знаят къде е шефът й. Коулман и Сара също искаха да знаят, но те не бързаха. След всичко, което беше преживяла жената, тя нямаше да реагира добре дори и на най-малкия натиск. Те я изслушаха и й зададоха няколко любезни въпроса, за да я насочат в нужната им посока. Кога за последно е разговаряла с шефа си? Виждала ли е някой от тези тримата преди?
Тя им отговори, че шефът й се е обадил предния четвъртък и й е казал да не идва на работа за известен период от време. Тя решила да замине на екскурзия. Трябвало да тръгне сутринта, но през нощта тези мъже дошли в апартамента й. В този момент тя отново изпадна в нервна криза и трябваше да й дадат още малко ксанакс, за да се успокои. Единият от тях тя познала. Сигурна беше, че е саудитец. Шефът й имал доста активен бизнес със Саудитска Арабия и няколко други арабски държави. Тя обясни, че във Виена се намира една от трите щабквартири на ООН, както и седалището на ОПЕК. Коулман леко я притисна с въпроса какво точно са вършили. Най-вече лобиране и оценка на риска. Той я попита дали знае, че шефът й е бивш офицер от източногерманската тайна полиция. Тя каза, че не е знаела, и той беше склонен да й повярва.
В това време Рап преглеждаше съдържанието на сейфа. На човека на Милт му трябваха по-малко от две минути, за да го отвори. Вътре намериха някои интересни неща, като например книгата „Алиса в страната на чудесата“. Спомен от дните му в ЩАЗИ. Вероятно му я беше дал неговият ръководещ офицер от КГБ. Рап я отвори на първата страница. Беше посветена на Абел. Посвещението беше написано на руски и тъй като Рап не разбра нито дума, я даде на един от хората на Милт да я опакова и да я изпрати в Ленгли за по-задълбочен анализ. Това беше стар номер на КГБ — използваха книгите като ключ за дешифриране на кодирани съобщения. В сейфа имаше също деветмилиметров пистолет „Хеклер и Кох — П2000“ със заглушител. Рап огледа оръжието. Беше лъснато до блясък. С този пистолет едва ли беше стреляно повече от стотина пъти. Имаше и няколко кодирани диска. Рап ги даде направо на Милт, за да може той да започне работа върху тях заедно с Маркъс Дюмонд, веднага щом се върне в Щатите. Освен изброените предмети сейфът съдържаше също така няколко папки, десет хиляди евро в брой, фалшив паспорт и фалшива кредитна карта на същото име. С други думи, нямаше нищо, което би могло веднага да им подскаже къде се крие Абел.