Рап се беше опитал да разпита едрия саудитец, но онзи така се разпищя, че беше принуден да го фрасне с пистолета по главата, за да млъкне. Той тъкмо идваше в съзнание сега и Рап гореше от нетърпение да опита отново. Искаше да разбере за кого работи той.
От другата стая дойде Коулман и го потупа по рамото.
— Мисля, че би искал да чуеш какво ще ти каже тя.
— Какво има?
— Спомена за някаква къща, която ние не открихме при всичките ни проверки. Някаква алпийска хижа. Предполагам, че там шефът й се уединява.
— Тя била ли е там?
Той поклати глава.
— Сигурно обича да ходи сам. Но през годините е подочувала едно или друго за това място.
— Знае ли къде се намира?
— Не точно, но казва, че е в Тирол, близо до Блуденц.
Преди Рап да попита какво, по дяволите, е Блуденц, от зашифрованата радиостанция закънтя гласът на Милт Джонсън:
— Там ли си, Мич?
Рап беше свалил слушалката от ухото си, а радиостанцията беше закачена на колана му. Той я грабна и натисна бутона за говорене.
— Какво искаш, Милт?
— Казах ли ти, че нашият човек е пръснал сто двайсет и пет бона за чисто нов мерцедес само преди седмица?
— Не.
— Е, току-що го разбрах.
Рап се замисли и поклати глава.
— С какво трябва да ме впечатли това? — попита.
— Още с нищо. Няма ли да ме попиташ как го разбрах?
— Милт, как разбра?
— Благодаря ти, че ме попита. Всичките суперлуксозни коли имат монтирани Джи Пи Ес устройства. Проникнахме в базата данни на компанията „Мерцедес“, вкарахме номера на колата, който взехме от шофьорската книжка, и се натъкнахме на Джи Пи Ес-локатора на колата. Предадох данните на АНС и те сутринта направо ми поднесоха на тепсия местонахождението на колата.
— Чакай да се сетя… паркирана е на международното летище на Виена.
— Не. Всъщност беше паркирана в Цюрих, но преди шест минути потегли на път.
— Накъде е тръгнал?
— Казаха ми само, че е на юг. Извън града.
Рап добре познаваше Цюрих и се опита да си представи какво се намира на юг от града. Езерото беше точно на юг. Всичко останало се намираше на изток и на запад от него.
— Колата на югоизток или на югозапад е тръгнала?
На Милт му трябваха няколко секунди, преди да отговори:
— На югозапад.
Това означаваше, че е тръгнал или към Австрия, или към Италия.
— Милт, аз тръгвам натам. Намери ми бърз хеликоптер и разбери с какви хора разполагаме на място в Цюрих.
Изключи радиостанцията и погледна към Коулман. Посочи към саудитеца на пода:
— Той идва с нас. Кажи им да върнат кашона горе и веднага да свалят него в микробуса.
78.
Абел не се притесняваше за проследяващи устройства. Колата беше нова и беше престояла в гараж. Невъзможно беше някой да е разбрал, че я е държал там. Въпреки всичко шпионската му природа го накара да прояви известна предпазливост. На излизане от Цюрих два пъти слиза и се качва на аутобана. След като се увери напълно, че никой не го следи, полетя напред като ракета. Мощният четиристотин деветдесет и три конски сили двигател изстреля сребристия мерцедес по швейцарския аутобан със скорост, достигаща на моменти до двеста и петдесет километра в час. Но само на правите отсечки. Полицията гледаше снизходително на бързото каране, но не и на безразсъдното. Когато магистралата отстъпи място на планинските проходи, виещите се и стръмни шосета, трябваше значително да намали. Пътуването от Цюрих до Блуденц му отне два часа и четирийсет и седем минути.
Абел влезе в спокойното градче и веднага беше обзет от ужасна меланхолия. Той обичаше това място. Стана му тъжно, че ще трябва да се лиши от неговите обикновени удоволствия и приятни изживявания само заради някакъв саудитец садист и някакъв побъркан американец. Импулсивно спря колата пред малък магазин за хранителни стоки. Беше гладен и нямаше да е лошо да си напазарува от любимите си храни. Звънецът на вратата оповести за влизането на новия клиент. Абел вдиша от ароматите. Сладкарските изделия, месата, прясното кафе… това място беше истински рай. Продавачът стоеше на поста си до щанда, завързал на кръста чисто бяла престилка. Абел го изгледа внимателно, за да види реакцията му. Ако в града бяха идвали непознати и бяха питали за него, щеше да разбере по лицето му. Кой знаеше на какво бяха способни американците? С тяхната нова война беше много вероятно да уведомят Интерпол и полицейските служби в Швейцария и Австрия.