Отвори задната врата на мерцедеса и взе торбата с покупките. Хвана торбата под лявата си мишница, а с дясната ръка затвори вратата. Когато се обърна, за да се върне в къщата, се озова пред дебел черен заглушител и лицето на човека, когото най-малко искаше да види. Пусна на земята торбата с покупките.
— Мога да обясня — каза.
— Сигурен съм. — Рап отстъпи половин крачка назад и изрита Абел между краката. Германецът се преви и се свлече на земята.
79.
По слизането от аутобана и повторното качване разбра, че зад волана наистина е Абел. Милт беше поставил на мерцедеса проследяващо устройство и те се информираха за движението на колата върху цветния екран, който точно указваше маршрута. На картата бяха изобразени бензиностанциите, църквите, ресторантите, реките, езерата, парковете, всичко. Веднага щом колата свърна от аутобана, направи кръг и се върна, Рап беше убеден, че това е човекът, когото търси. Двама от хората от Управлението, работещи в посолството в Берн, бяха прекарали почти целия ден в седене пред апартамента на Абел в Цюрих. В последния момент им поставиха нова задача — да проследят една кола.
Намирането на хеликоптер се оказа по-трудно, отколкото предполагаха, но в крайна сметка това нямаше голямо значение. Час след началото на следенето колата се насочи на изток, право към австрийската граница и според картата — към градче, наречено Блуденц. Милт поработи с компютрите и откри, че там има малко летище. Полетът със самолет траеше по-малко от трийсет минути. Коулман, неговите хора и едрият саудитец потеглиха към летището. Докато още бяха във въздуха, Милт им уреди две коли под наем: „Волво“ и микробус. Колите ги чакаха, когато кацнаха. Единственото затруднение беше преместването на саудитеца. Рап реши да го остави в самолета под зоркия поглед на Стробъл, вместо някой местен да го види напъхан в колата със запушена уста.
За да стигнат от летището до града, им отне осем минути. Милт непрекъснато ги информираше за местонахождението на колата. Мерцедесът беше пристигнал в Блуденц точно преди те да кацнат и беше престоял седемнайсет минути. После беше тръгнал на север, по пътя, за който Милт предположи, че води към къщата на Абел. Милт се оказа прав. Те взимаха бавно завоите с волвото, приближавайки се към мястото, където беше спрял мерцедесът. Рап и Уикър слязоха и тръгнаха пеша към планинския склон. Големият и скъп мерцедес беше паркиран точно пред вратата на къщата. Рап повика по радиостанцията Коулман да блокира автомобилната алея, а сам започна бавно да си проправя път, криейки се зад дърветата. Уикър намери добро място и зае позиция със снайперската си пушка със заглушител. Мич заобиколи до мястото, където дърветата бяха най-близо до къщата, след което незабелязано стигна отстрани на верандата и пропълзя до външната врата. Преди още да провери дали е заключено или не, вратата се отвори и отвътре се появи Абел.
Смрачаваше се. Небето беше сменило последователно цвета си от синьо към оранжево и накрая в сиво. Рап набута с ръжена нацепените дърва в голямата каменна камина и после остави върха на желязото да се нажежи. Взе два здрави стола от трапезарията и ги постави пред камината. Коулман постави Абел на единия и саудитеца на другия. Краката им бяха омотани с изолирбанд. И двамата бяха с превръзки на очите и със запушени усти. Никой от тях не знаеше за присъствието на другия. Рап и Коулман вече бяха претърсили къщата и не откриха нищо интересно освен черните торби, натоварени в багажника на мерцедеса.
Когато Рап свърши с приготовленията, той каза на Коулман да им свали обувките и чорапите. После нареди на Уикър, Хакет и Стробъл да почакат отвън. След като и Коулман беше готов, той му предложи да избере дали да остане. Приятелят му предпочете да остане.
Мич застана пред двамата с гръб към огъня. Хвана сребристата лента, която беше залепена на очите на Абел и рязко я дръпна, като изскубна две трети от веждите му. Германецът понечи да изкрещи от болка, но звукът беше приглушен от лентата, залепена на устата му. Рап отлепи и нея и германецът отвори уста, за да си поеме въздух. По същия начин издърпа лентата от очите на саудитеца, но той почти не трепна. Откакто се беше развикал в офиса, той не беше проронил нито дума. И тогава го беше направил, защото знаеше, че единственият му шанс за оцеляване е, ако привлече вниманието на работещите в съседните офиси и да извикат полицията. Рап познаваше по очите му. Този беше истински правоверен. Щяха да са необходими месеци, за да го пречупи, но дори и тогава саудитецът сигурно щеше да предпочете смъртта. Затова остави устата му запушена.