Ловът и издирването бяха променили Рап. С всеки изминал ден през последните няколко месеца той ставаше все по-мълчалив и отчужден от всички освен от Кенеди, сина й, Коулман и семейство О’Рурк. Лиз О’Рурк беше най-добрата приятелка на Ана от колежа. Заедно с Кенеди те бяха единствените, с които споделяше. Дори в разговорите му с Коулман всичко се въртеше около лова. Беше говорил с брат си няколко пъти и Стивън беше дошъл за панихидата във Вашингтон — панихида, която Мич пропусна. Свещеникът чака трийсет минути, защото не искаха да започват без него. Накрая Кенеди и Лиз О’Рурк казаха на свещеника да започне. И двете знаеха, че няма да дойде. Той беше прекалено потаен, за да покаже мъката си пред толкова много хора, които едва познаваше.
Новата къща стоеше недовършена, а старата, в Чесапийк, къщата, в която Ана се беше влюбила, беше изпепелена до основи. Коулман се обърна към Кенеди и поиска да докарат багер и да разчистят руините. Тя помисли за секунда и му отказа. Мич трябваше сам да реши. Когато станеше готов, той щеше да го стори сам. Всички чакаха. Чакаха Рап да излезе от черупката си и да се върне към своя живот. Но това не се случи. Дните се нижеха, а с тях и месеците. Рап взе под наем къща в Гейлсвил, на залива, малко по-нагоре от мястото, където беше загинала Ана. Не смееше да прекъсне връзката си с водата.
Почти всеки ден отиваше с колата до овъглените останки от своя дом. Понякога оставаше в колата. Понякога излизаше и се разхождаше наоколо. Всеки път избухваше в плач, когато в съзнанието му нахлуваха щастливите спомени и изживявания, които никога нямаше да се повторят. Никога нямаше да види детето си, никога нямаше да може да подържи в ръце малкото си бебе. Никога нямаше да разбере дали е било момче или момиче. Дори не му дадоха възможност да се сбогува с жената на живота си. Той не можа да я защити, когато тя най-много се нуждаеше от него, и чувството на вина го измъчваше. Тъгата по неосъществените мечти, копнежът по нея, желанието да я прегърне само още веднъж, да зърне красивите й зелени очи и да вдъхне от аромата на косата й бяха по-мъчителни от всичко преживяно от него. Но въпреки това не беше толкова мъчително, колкото чувството за вина, че е умряла заради него.
Когато отиваше на работа, то беше само Кенеди и Дюмонд да му кажат какво ново са разбрали за убийците. Иначе гледаше да не се появява много в Ленгли. Никой не знаеше с какво точно се занимава и никой не смееше да го пита. Първият пробив беше направен с някакъв руснак на име Петров. В началото на кариерата си Кенеди беше работила в резидентурата в Москва и имаше много връзки там. Чрез няколко от бившите му колеги тя успя да го убеди да се срещнат. До него беше достигнала мълвата за преждевременната кончина на Абел. Смяташе се, че е било нещастен случай, но Петров не можеше да бъде заблуден лесно. Хора като Абел не умираха от случайни пожари.
Тя му каза, че Абел е бил нает от няколко заможни саудитци за двайсет милиона долара. Целта е била да убие Мич Рап. Петров се изуми от астрономическата сума. После Кенеди му каза това, което той вече знаеше — че Абел е наел двама убийци, препоръчани му не от кого да е, а от него. Разкри му и нещо, което не знаеше. Убийците бяха пропуснали Рап, но убили жена му. При тази новина Петров болезнено трепна. Семействата на противниковите играчи бяха табу, а човек като Мич Рап щеше да търси тези двамата под дърво и камък, докато не ги намери и убие.
Петров знаеше, че или трябваше да каже на Кенеди и малкото, което знаеше, или рискуваше Рап да го посети през нощта. Не беше трудно да вземе решение. Каза на Кенеди всичко, което знаеше за убийците. То не беше много, но изигра твърде важна роля. Оказа се, че жената е французойка. Петров подозираше, че мъжът й е сънародник. Подозираше също, че е бивш военен и че някога е живял в Америка, вероятно през детските си години. Когато Кенеди го притисна и попита какво го кара да мисли така, той обясни, че английският му е много добър. Знаел всякакви жаргонни изрази. Подобни неща човек можеше да научи само ако е живял продължително време в страната. Петров й даде телефонните номера и електронните адреси, чрез които се свързваше с тях.
От Москва Кенеди отлетя за Париж и се срещна с нейните колеги — директорите на ДЖСЕ и ДСТ — двете главни френски служби за разузнаване и сигурност. Макар че мнозина от френските политици можеха да бъдат укорени, че са прекалено меки към терористите, това не важеше за ДЖСЕ и ДСТ. Те се славеха като едни от най-добрите и ефективни организации за борба с тероризма в света. Директорите им бяха напълно осведомени за случилото се с Рап и жена му. Рап беше работил с ДЖСЕ и директорът обеща да стори всичко по силите му, за да разбере кои са тези двама души. Шефът на ДСТ постъпи по същия начин. Кенеди се върна в Щатите и зачака.