Първите сведения дойдоха три седмици по-късно, близо пет седмици след смъртта на Ана. ДЖСЕ изпрати на Кенеди две досиета. Мъжът се казваше Луи Гулд, а жената — Клаудия Морел. Всичко, написано в досиетата, съвпадаше и звучеше логично. Гулд беше бивш парашутист-десантчик и син на френски дипломат, който беше изкарал два мандата във Вашингтон. Бащата на Морел беше генерал във френския Чуждестранен легион. Той беше влязъл в остър спор с дъщеря си по отношение на Гулд. Луи и Клаудия бяха изчезнали от погледа на контраразузнавачите преди около пет години. И двете служби обещаха на Кенеди да участват в издирването.
Големият успех дойде девет месеца и една седмица след смъртта на Ана. Кенеди измисли план. Те знаеха, че жената е бременна. Беше помолила Кенеди да я оставят жива още известно време, за да може да роди и да се порадва на детето си. Айрини нареди на ФБР да включи имената на двамата в бюлетините на издирваните лица. Задействаха и разузнавателните служби на всички приятелски държави. Съсредоточиха вниманието си върху болниците. И по-специално, върху акушер-гинеколозите. Всеки месец те изпращаха нови писма и факсове, за да напомнят за проблема. Сдобиха се със снимки на Гулд и Морел и направиха няколко компютърни модела на варианти как биха могли да си променят физиономиите.
Двамата бяха обявени за издирване, за да бъдат разпитани във връзка с извършено тежко убийство. Към обявата беше добавен и безплатен телефонен номер плюс награда от сто хиляди долара за този, който даде важна информация. Получиха се стотици обаждания, но нито едно не им свърши работа. Голяма част от първите обаждания веднага бяха изключени, тъй като не съвпадаха по време с предполагаемите дати на раждане. Когато навлязоха в седмия месец обаче, трябваше да се отнесат по-внимателно към всеки сигнал. Веднъж им се обадиха от болница в Таити. Агент на френското ДСТ веднага изтича в болницата в Папеете и се преоблече в хирургически екип. Само след час агентът се обади и каза, че е почти сигурен, че жената наистина е била Клаудия Морел.
Рап гледаше към къщата. Беше рано сутринта, тяхното трето посрещане на изгрева на острова. Той стоя като статуя неподвижно десет минути, загледан в къщата. Накрая погледна часовника си. Беше почти седем. След минута на терасата се появи Гулд. Беше по шорти и маратонки. Направи упражнения, след което се втурна по стълбите надолу и затича по плажа в противоположна посока.
Рап дълго го наблюдава и накрая каза:
— Ще отида сам.
— Според мен не е много разумно.
Той не обърна внимание на коментара.
— Ако ми се случи нещо, искам да довършиш работата.
Беше в широки шорти и широка избеляла синя тениска. Тръгна към вратата на наетата къща. Коулман, Уикър, Хакет и Стробъл гледаха как се отдалечава. Нахлузи си джапанките и си сложи слънчевите очила. Запали малкия скутер „Веспа“, който вървеше заедно с къщата, и потегли. Не искаше повече да мисли за това, достатъчно беше мислил досега. Скутерът беше тих, особено когато се спускаше надолу. Рап се понесе по обраслия със зеленина склон. Пътят беше много тесен. След неколкостотин метра той премина в малко по-широко шосе, на което можеха да се разминат две коли. Къщата на убийците се намираше на плажа. Най-близките им съседи бяха на сто и петдесет метра от тях.
Рап изгаси скутера и го скри в храстите. Погледна часовника си. Предните две сутрини мъжът се беше върнал от бягането в седем и половина. Рап тръгна през джунглата, докато не се озова до къщата. Влезе в задния двор, който беше обрасъл с трева. Заобиколи стената, която беше към плажа, и извади глока.
Оръжието с монтиран заглушител с лекота прилепна в ръката му.
Къщата беше измазана отвън в бяло, имаше червен покрив в испански стил. Дворът пред къщата беше ограден от дебела еднометрова стена. На пясъка се слизаше по стъпала, където в момента се намираше Рап. Той измъкна радиостанцията от джоба си и натисна бутона за разговор.
— Появи ли се?
— Още не?
Рап надникна иззад ъгъла. В предния двор нямаше никого.
— С Уикър не правете нищо, за което не съм ви молил.
— Ще е доста по-лесно. Да не говорим, че и по-безопасно.
— Стойте настрана. Ако ми потрябва помощ, ще ви повикам.
Нагласи радиостанцията на тих режим, изкачи стъпалата и се наведе. Вляво от него имаше двойна стъклена врата. Рап се спря и надникна вътре. Оттук се влизаше в дневната. Жената сигурно още спеше с бебето. Той беше научил за двамата всичко, каквото можа. Изкуши се първо да разговаря с родителите й, но щеше да е много глупаво да се издаде по този начин. По-добре беше да ги накара да си мислят, че са в безопасност.