Мозайката започна да се намества.
— Самосъхранение — замислено изрече той.
— Да, най-силният им инстинкт.
Политиците бяха удивително издръжлива порода. Вероятно Кенеди беше права.
— Както и да е. Просто искам да съм сигурен, че наистина са на наша страна.
— И какво мислиш за предложението им? — Тя взе чашата и отпи.
— В основни линии то представлява екипът „Орион“ в разширен вид. Който, както много пъти сме говорили, не беше използван пълноценно.
Екипът „Орион“ беше отряд за тайни операции, създаден от предшественика на Кенеди Томас Стансфийлд преди около двайсет години. Идеята беше отрядът да действа тайно и независимо от ЦРУ и от останалите структури на националната сигурност на страната. Екипът позволяваше на Стансфийлд да заобикаля бюрократичните механизми в политиката и да преодолява някои дребни пречки като заповедта, забраняваща убийствата. „Орион“ му даваше възможност да върши неща, за които цивилизованите хора не искаха и да чуват. Рап беше главният оперативен изпълнител в групата почти от началото на разузнавателната си кариера — двайсет и две годишен. Беше прекарал доста време в Европа, Близкия изток и Югозападна Азия, където събираше разузнавателна информация и когато се налагаше, действаше по по-радикален начин.
— С тази разлика, че този път те ще са на наша страна — добави Кенеди. Имаше предвид Хартсбърг и Уолш.
— Би ли ми пояснила защо това е в наша полза?
— Аз бях част от екипа „Орион“ в продължение на осемнайсет години. През шест от тях го ръководех. — Тя се усмихна. — Като изключим, че през повечето време се стремях да те предпазвам от неприятностите, най-трудното беше да събирам пари за финансирането на операциите. Ако Хартсбърг и Уолш са на наша страна, няма да имаме проблеми с финансирането. И което е по-важното, няма да се тревожим да не започнат разследване срещу нас. Работата ти ще е много по-лесна.
Той кимна.
— Разбирам аргументите ти. Но искам да съм напълно сигурен в тяхната лоялност.
— Естествено. — Кенеди прибра косата си зад ухото. — Имаш ли някакви идеи?
— Да, една. — Рап извади своето „Блекбъри“. — Малка застраховка. — Натисна няколко бутона и се включи запис на разговора, който беше провел в библиотеката на Конгреса. След няколко секунди спря записа и се усмихна. — Надявам се, не си разочарована от мен?
— Щях да съм разочарована, ако не беше направил записа.
Той закачи обратно устройството на колана си.
— Няма да търпя никакво диктуване на условия.
— Вече им го обясних.
— И как го приеха?
— Виж, Мич, в този град славата ти е надминала и най-смелите фантазии. Забуленото ти в тайнственост минало, внезапната смърт на политици, които вадят компромати срещу теб… Всичко това само засилва усещането за твоята митичност. Хората не смеят да изрекат името ти и говорят за теб шепнешком. И дори тогава се оглеждат уплашено. Приписват ти се неща, с които знам със сигурност, че нямаш нищо общо.
— И откъде си сигурна? — Рап я погледна лукаво.
— Защото когато събитията са се случвали, ти дори не си бил на този континент. Въпреки това хората обичат конспирацията, а ти се вписваш добре в представите им. Суров, мъжествен, имаш красива съпруга, която работи като журналистка в Ен Би Си, най-големият ти покровител е не друг, а самият президент на Съединените щати. Като добавим и споменатата вече кончина на някои политици и информацията за теб, която те са изнесли в медиите, етикета на професионален убиец, който журналистите ти лепнаха… нашата първа защитна линия… С една дума, на Капитолия няма човек, който да не го полазват тръпки, щом стане дума за теб.
— Добре тогава. — Би предпочел предишната си анонимност, но щом някои от по-неразумните политици се страхуваха от него, това не беше чак толкова лошо. — Ето какво е моето условие. Ще се заема с плана, но ще го направя по мой начин. Аз ще подбирам мишените и ще се консултирам само с теб и с никой друг. Ако те имат предложения, нека ти ги предадат първо на теб. Но ще имам право на вето и моето съгласие ще е ключово. Ако сметна дадена операция за твърде рискована или пък мишената не е достатъчно важна… ще откажа.
— Бих могла да ги склоня да се съгласят. Друго?
— Сам ще подбера хората си.
Кенеди кимна. Очакваше, че той ще постави тези две условия.
— И няма да се ограничим само с ликвидирането на известни терористи.
— Как така?
Рап се усмихна.
— Тази част още я доработвам и не съм готов да ти я покажа.