Абел внесе куфара си вътре и разтовари три торби от багажника на колата. Първо сложи бутилката с водка „Белведере“ във фризера. Вероятността приятелят му да я пресуши до края на вечерта беше съвсем реална. Отвори прозорците, за да влезе свеж въздух. После остави в хладилника опаковка с шест бутилки бира „Гьосер“ и втора опаковка с още толкова бутилки „Кайзер“. Ако и това не стигнеше на Петров, в мазето имаше добре заредена винарна. След бирата в хладилника отидоха маринованата херинга, пушената шунка, надениците, зеленчуците и сладкишите.
Петров се върна малко след като Абел приключи с подготовката. Немецът му подаде бутилка „Гьосер“, а за себе си взе „Кайзер“ и вдигна бутилката за наздравица.
— За старите приятели и свободните пазари.
Руснакът кимна и отпи голяма глътка. Понечи да каже нещо, но размисли и отново отпи.
— Чаках те цял следобед.
— Извинявай, че не можах да дойда по-рано, но кацнах на летището едва на обяд. — Абел си погледна часовника. Наближаваше пет часът.
— Къде беше? — попита го руснакът. Бутилката му вече беше наполовина празна.
За малко да му каже, но се усети навреме.
— По-добре ме попитай къде не съм бил. — Отвори кутията с фъстъци и ги изсипа в купа на кухненския плот. Номерът при Петров беше да не спираш да слагаш в устата му ядене и пиене.
— Пак ли вършиш мръсната работа на ОПЕК?
Седалището на Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) се намираше във Виена и засега беше най-големият клиент на Абел.
— Всеки се нуждае от разузнаване и информация. Дори и руската мафия. — Коментарът беше намек за предишния работодател на Петров.
— Е да, грандиозният експеримент с комунизма приключи и сега сме оставени да се грижим сами за себе си.
— Пия за свободната практика и капитализма. — Абел вдигна чашата си за новия тост.
— Ще пия за свободната практика, но за капитализма — никога. Тези негодници се нахвърлиха върху моята родина като лешояди и я оглозгаха до кости.
Германецът се засмя.
— А комунистите с какво помогнаха?
Той често употребяваше този аргумент в споровете им и винаги печелеше. Капитализмът беше за предпочитане. Ако отново се върнеха на темата, когато Петров се напиеше, щеше да го накара да го признае. Руснакът щеше да го заплаши, че ще го убие, ако Абел разкаже на някого, и щеше да се впусне в безкрайни речи за корумпираните комунисти, които съсипали светлата идея.
Петров зафъфли нещо за алчността и разрушителната вреда от религията. Той го прекъсна с думите:
— Иди изпуши една цигара отвън. Аз ще приготвя вечерята. Ето, вземи херингата. Взех я за теб.
Петров охотно взе буркана с маринованата и осолена риба и попита:
— Ами пурите? Само не ми казвай, че пропътувах хиляди километри напразно.
— И пури ще има, не се тревожи. Те са за вечерята. — Абел го избута навън и се зае с приготвянето на храната.
От време на време Петров влизаше да провери какво става и сипеше ругатни през отворената врата на верандата. Когато седнаха да се хранят, от шестте бири „Гьосер“ нямаше и помен. Петров изпи само един „Кайзер“ и веднага отсече, че това е бира за жени. Прекалено слаба. Бутилката с водка беше поставена в средата на масата и двамата се обзаложиха дали ще свърши до сутринта. Петров каза, че ще свърши, а Абел се съгласи с него. Той също обичаше да си похапва, но не можеше да се съревновава с руския си приятел. Скоро ометоха надениците, шунката и пържените картофи. Голяма част от тях беше отишла в търбуха на Петров. Абел постави на табла тортата и забеляза как Петров ококори очи, сякаш някой го беше ударил по главата. Тортата беше направена от шоколадов блат, шоколадов крем и карамел и наистина от нея можеха да ти потекат лигите. Германецът отряза за себе си едно парче, а на госта си даде три. Руснакът се закани, че ако не стане от масата и не се оттегли, ще я изяде цялата. Абел не се и съмняваше, че той ще се върне в полунощ и ще я довърши.
Накрая излязоха на верандата. Абел извади две тежки вълнени одеяла. Единствените звуци, които се чуваха, бяха свързани с различните храносмилателни процеси в организма на Петров. Абел отвори кутията с пури „Монте Кристо“. Взе за себе си една и подаде кутията на Петров.
— За теб са. — Германецът доближи пурата до носа си и се наслади на приятния аромат.
— Благодаря ти, приятелю. — Руснакът огледа плячката си.
Абел възнамеряваше да изпуши само една пура, и то много внимателно. Позволяваше си подобен лукс само в планината, но дори тогава всичко зависеше от състоянието му. С неговата астма беше принуден постоянно да проявява предпазливост. Щеше да се наслади на мига, да мирише пурата около час, преди да я запали.