— Искам да се посъветвам с теб, Димитрий.
Петров извади пура от кутията, откъсна със зъби върха й и я запали. След няколко силни дръпвания и издишвания отговори.
— Чудех се кога ще минеш към деловата част.
— Винаги го правя след вечерята. Знаеш много добре.
Петров посочи с пурата към него.
— Внимавай, ставаш твърде предсказуем.
Абел си каза, че не трябва да разкрива навиците си. Извади елин плик от сакото си и го подаде на Петров.
— Хонорарът ти.
Руснакът направи гримаса и се поколеба.
— Това не ми харесва. Още не съм свършил нищо.
— Аз вярвам в теб.
— Десет хиляди долара. — Поклати глава. — Та ние сме приятели.
— Да, приятели сме. — Абел сложи парите в ръката му. — Но и на мен също ми се плаща добре. Приеми го така — тези пари не са мои… а на човека, който ме нае. Ти си подизпълнител.
Петров прибра плика в джоба си.
— Е щом вече съм нает, какво се иска от мен?
— Име.
— Какво име?
Абел беше решил в никакъв случай да не разкрива самоличността на мишената.
— Искам да бъде убит един човек.
Руснакът сви рамене.
— Ти познаваш доста хора, които се специализират в подобни дейности.
— Да, но тази задача изисква някой, който е по-добър от средностатистическите касапи.
Петров замислено сви вежди.
— Можеш ли да ми кажеш нещо повече за мишената?
Приятелят му поклати глава.
— Трябва да ми дадеш някаква информация, на която да стъпя. Искаш ли да изглежда като нещастен случай или катастрофа? От значение ли е дали ще има случайни жертви? Колко пари си готов да платиш?
— Искам най-добрия. Трябва ми истински професионалист. Някой, който да се отнася към професията си като към висше изкуство.
— А-а-а — въздъхна Петров. — Искаш един от онези откачените. Дето са издигнали убиването в култ и гледат на него като на религия. И искаш най-добрия?
Изглежда, в момента се мъчеше да се сети за подходящи кандидатури.
— Да — отвърна Абел. — Трябва ми някой, който не само се смята за най-добрия, но е и готов да докаже, че е най-добрият.
До това разграничение Абел беше достигнал след задълбочен размисъл и то беше важно. Много вероятно беше опитният наемен убиец да се откаже от поръчката веднага щом разбере кого трябва да убие. На него му трябваше човек, който прохожда в занаята. Някой, който би искал да окачи главата на Мич Рап сред ловните си трофеи, като онзи леопард в кабинета на Абдула.
— Мишената сигурно е много важна личност.
— Не е задължително.
— Някой, който е охраняван добре?
— Не е задължително.
Петров изпи още една водка и дръпна от пурата.
— Надявам се не работиш за проклетите саудитци.
— Никога не разкривам клиентите си. Но ми е любопитно защо мразиш толкова саудитците?
— Колкото и лоши да бяха комунистите, те бледнеят пред саудитците.
Абел се засмя:
— И как така?
— Саудитците си мислят, че Господ е на тяхна страна, а хората, които си въобразяват подобно нещо, са способни на най-нечовешките действия.
Германецът се заинтригува. Никога досега не беше чувал приятелят си да говори за религията по този начин.
— Поправи ме, ако греша, но доколкото ми е известно, великите вождове на Майка Русия — другарят Ленин и другарят Сталин — съумяха да избият двайсет милиона души и при все това бяха атеисти.
— Тази цифра е силно преувеличена.
— Раздели я на две тогава. Някакви си десет милиона.
— Аз не защитавам Ленин и Сталин. Те бяха ужасни създания, но тези саудитци и техният маниакален клон на исляма рано или късно ще ни довършат.
Абел не искаше да се отклонява прекалено много от предмета на разговора. Ако по-късно останеше време, можеха да продължат да бистрят политиката.
— Ще ти кажа само едно нещо за клиента ми. Неговата мотивация е колкото чиста, толкова и покварена, стара е като човечеството.
— Клиентът ти да не е проститутка?
Абел се усмихна.
— Не.
Петров посегна отново към водката.
— Отмъщение значи.
— Да.
След като напълни чашата си, Петров попита:
— Отмъщение за какво? Някой да не е хвърлил око на дъщерите му, без да са били забулени с фереджета?
— Не съм казвал, че е саудитец.
— Защо иска отмъщение?
— Един човек е убил сина му.
— Някой важен ли?
— Някой много опасен.
— А… разбирам. Трябва ти убиец, който да убие убиец.
— Точно така.
Петров накрая се успокои. Абел се запита дали на стари години приятелят му не беше обзет от угризения.