— И този някой е добър.
— Да.
— Чувал ли съм за него?
— Дотук с отговорите. Вече ти казах достатъчно. Дай ми име и ще продължим да говорим за злодеянията на комунизма.
Петров се озъби като старо куче, което бяха ръгнали с пръчка.
— Имам име и телефон за теб. Ще ти се обади жена, французойка. Казаха ми, че била доста красива. Тя ще служи за посредник.
— А стрелецът?
— Знам много малко за него. За мен така е по-добре, а предполагам и за него. Моят източник ми каза, че е сравнително млад и е много добре екипиран.
— Агресивен ли е или е по-скоро предпазлив?
— По-скоро агресивен. — Петров се разсмя. — През последните седем месеца изпълни три поръчки за мен, а бог знае колко още хора е убил за други поръчители.
11.
Кортежът от коли сви от магистралата и мина покрай самотната бяла будка на охраната, която беше сложена през 1993 година, след като загинаха няколко служители на Управлението. Двата събърбана и черната бронирана лимузина „Кадилак“ продължиха по тесния трилентов път и оттам по рампата, без да забавят скоростта. По всичко личеше, че бързаха. Щом преминаха рампата, отпред се показа застрашително контролно-пропускателен пункт. Големи знаци с ясни и кратки надписи отклоняваха всички коли вдясно. Други знаци предупреждаваха неканените гости, че това е последната им възможност да се върнат обратно по пътя си, без да рискуват да бъдат арестувани и съдени. И ако случайно някой не забележеше знаците, мъжете в черни бойни комбинезони от номекс, въоръжени с автомати, служеха като допълнително предупреждение, че това място не е в списъка на туристическите забележителности. Колоната продължи да се движи в лявата лента и рязко спря пред боядисаната в жълто стоманена барикада. Наоколо гъмжеше от мъже с оръжие, а зад матовото зеленикаво бронирано стъкло на сградата те бяха дори още повече. Трима от пазачите, които разговаряха, преди да пристигнат неочакваните посетители, веднага излязоха и се разпръснаха. Никой не трябваше да им заповядва — беше част от обучението им. Скупчилите се хора бяха лесна мишена. Тук не беше Холивуд, нямаше сваляне на предпазители и издърпване на затвори. Когато бяха на дежурство, тези мъже бяха „горещи“ — с патрон в цевта. Единственият предпазител беше техният показалец.
Кортежът веднага беше отклонен от четирима от мъжете в черно. Въпреки мрачното и облачно утро носеха тъмни очила за стрелба, за да скриват очите си. Дулата на оръжията им останаха насочени надолу, но пръстите им леко галеха спусковите скоби, докато се опитваха да зърнат кой пътува в колите с тъмните стъкла. Подобни кортежи бяха обичайно нещо, но винаги ги предупреждаваха предварително за идването им. За сегашното посещение не знаеха нищо, а служителите от охраната на този обект не обичаха изненадите.
От КПП-то излезе видимо раздразнен капитан и доближи пътника до шофьора на водещата кола. Тъмното матово стъкло се смъкна и се показаха тъмни слънчеви очила. Капитанът, ветеран в службата със стаж осем години, попита с не особено дружелюбен тон:
— Мога ли да ви помогна?
Пътникът извади черен кожен калъф, разтвори го и показа удостоверението си.
— Сикрет Сървис. — Той посочи към лимузината и добави: — Водим директор Рос на официално посещение.
Капитанът кимна и скръсти ръце зад гърба си.
— Вие, момчета, забравихте ли добрите обноски?
— Моля? — Агентът, изглежда, не разбра добре въпроса.
— Елементарен протокол… да звъннете… да предупредите, че ще идвате. — Капитанът се залюля неколкократно напред-назад на токовете на кубинките си, докато преценяваше докъде може да стигне в критиките.
Агентът уважи претенцията му само като смъкна тъмните си очила с два сантиметра по-надолу и показа една трета от очите си.
— Директорът е зает човек, но разбрах загрижеността ви. Проблемът е, че дори ние не знаехме допреди пет минути, че ще идваме тук. Тъкмо си тръгвахме от новия център за борба с тероризма и той ни нареди да се насочим насам. Аз само изпълнявам заповеди.
Отговорът беше приемлив.
— Добре. Свалете стъклата, извадете удостоверенията си и ще свършим максимално бързо. — Капитанът посочи към водещия събърбан и от сградата излязоха трима негови подчинени, единият от които с куче. Последният с кучето започна бавно да обикаля колата, докато двамата му колеги се заеха да проверяват документите на дошлите. Капитанът се поколеба секунда, но се върна при лимузината. Търпеливо зачака пътниците отзад да отворят прозорците и да се легитимират. Преброи до три и след като никой не го удостои с внимание, почука по затъмненото стъкло.