Стъклото се плъзна надолу и капитанът видя вътре двама бели мъже да разговарят по мобилни телефони. Единият беше на петдесет и няколко години, а другия изглеждаше с десетина години по-млад. Капитанът разпозна в по-възрастния Марк Рос, новият директор на Националното разузнаване. По-младият остави телефона си и каза:
— Не можете ли да побързате, нямаме много време.
— Непременно — отвърна капитанът. — С кого ще се среща директорът?
— Боя се, че това е поверителна информация.
Капитанът вече предчувстваше колко забавно щеше да е с този костюмар.
— Трябва да видя удостоверенията ви и да проверим багажника. После ще можете да продължите.
Мъжът го изгледа така, сякаш казваше: „Ти майтапиш ли се?“
— Повтарям, ако не сте чули: бързаме и нямаме време за такива неща.
Капитанът запази спокойствие.
— Ако се бяхте обадили предварително, щяхте да си спестите част от неудобството, но за съжаление не се обадихте. Документите, моля. — Протегна ръка и зачака. Взе удостоверението на по-младия и се запита да настоява ли за директор Рос или не. Реши да не си усложнява живота, когато разбра, че Рос разговаря с президента. Затова занесе единственото удостоверение в сградата, за да направи копие и бърза проверка на данните, докато хората му продължаваха да претърсват останалите коли. Макар и да не му харесваше, новият директор на Националното разузнаване фактически се явяваше неговият нов шеф. След минута се върна, хвърли поглед към лимузината, след което се обърна към агента във водещата кола:
— Момчета, да не сте в повишена готовност или нещо такова?
— Защо питаш?
— Доста внушителна група сте. Четирима души във всеки събърбън и още двама в лимузината. С такава охрана се движи само президентът.
Агентът отново смъкна леко очилата си и отвърна:
— Аз не задавам въпроси… разбираш ли?
Капитанът се усмихна:
— Напълно. Събърбъните ще трябва да изчакат тук на паркинга, а лимузината може да продължи.
— Става.
Кенеди запази каменното си изражение. Рап беше ставал свидетел как поведението й често изнервя подчинените й, особено по-младите — онези, които постоянно се нуждаеха от наставление и съвети. Той не се нуждаеше от наставления. Той и Кенеди работеха заедно от доста време. Обикновено шефката му беше малко по-приказлива, но Рап беше взел със себе си записващото устройство и тя запази строго делови тон.
— Пентагонът, Държавният департамент… всички пилеят пари. Като моряк в публичен дом. Ние трябва да направим същото.
Кенеди хвърли поглед към другия присъстващ на срещата — морски офицер в оставка — и после отново насочи вниманието си към Рап.
— Като разгонен моряк ли?
— Абсолютно. Колкото повече пари, толкова по-добре — продължи Мич. — Така на Сметната палата и останалите контролни институции ще им е по-трудно да проследят за какво и къде отиват парите.
— Би ли предложил някое по-различно сравнение от това с моряка?
— И аз съм на същото мнение — намеси се морският офицер.
— Какво ще кажеш за морски пехотинец в публичен дом? — Рап се обърна към русия мъж до него. — Харесва ли ти?
— Напълно. Морските пехотинци са свине. — Скот Коулман се засмя. Бившият военноморски „тюлен“ беше в необичайно добро настроение и причината беше в плана, който Рап им разясняваше в момента.
Кенеди подмина без реакция грубоватия смях и продължи с неудобните въпроси:
— Значи, с две думи, предлагаш да вземем компанията на Скот и да я използваме като логистична база за новия и разширен екип „Орион“?
— Да.
— Опитвали сме го и преди и цялата афера накрая се обърна срещу ЦРУ.
— Кога.
— По време на Виетнамската война. Със сигурност си чувал за компанията „Еър Америка“.
— По това време съм бил още с пелени. Друго време, друга война, друг свят.
— Не съм съгласна напълно.
— „Еър Америка“ се е провалила, защото е била твърде голяма и шепа генерали-шапкари в Пентагона не са искали ЦРУ да има собствен въздушен флот. Тези причини плюс нагласата на медиите и на Конгреса, както и обществените настроения срещу войната… са довели до разконспирирането на компанията.
— И кое точно се е променило оттогава? — попита Кенеди.
— Всички държавни институции и особено Пентагонът вече наемат цивилни служители. И не само инженери, които да строят мостове, училища и болници. Те наемат частни фирми за охраната на дипломатическия персонал, за готвачи, чистачи, превозвачи… за каквото се сетиш. За всичко с изключение на бойните действия Пентагонът наема цивилни изпълнители.
— Ти какво мислиш, Скот? — попита Кенеди.