— Марк Рос — представи се той на русокосия.
Коулман кимна. Дори и да беше впечатлен, не го показа с нищо.
— Скот Коулман.
— В Ленгли ли работите?
— Не, прекалено висок коефициент на интелигентност имам. — Той разкри трийсет и два каратова усмивка.
Рос се засмя.
— Едва ли в този град има хора с по-висок коефициент от този на доктор Кенеди. Но ще повярвам на думите ви. От кой род войски сте?
— Флота.
— „Тюлен“?
— Това е секретна информация.
Рос се поколеба за секунда и на Рап му се стори, че улови мигновен изблик на гняв зад маската. Но директорът на разузнаването се овладя и погледна към Кенеди.
— Определено е „тюлен“. Никъде другаде при военните не възпитават подобно неуважение към началството.
Само Рап се засмя на тази шега. Кенеди никога не показваше открито емоциите си, а доколкото Рап го познаваше, в момента Коулман вътрешно се двоумеше кое е по-важното: сляпо да се подчиняваш на висшестоящия или да уважаваш само водача, доказал се в реална ситуация.
Преди Коулман да отговори, Рос посочи спътника си и добави:
— Това е Джонатан Гордън, новият ми заместник. Той ще координира взаимодействието между Ленгли и Националното разузнаване.
— Приятно ми е да се запознаем, Джонатан — поздрави го Кенеди. Тя свали очилата и ги постави върху кожената папка пред нея.
Гордън беше с половин глава по-нисък от шефа си и беше на не повече от четирийсет и пет години. Рап се опита да го прецени, но напразно.
— Отново ме извинете за прекъсването — каза Рос и плесна с ръце. — Гледам да навляза в час колкото се може по-бързо. Ще ви оставя да си довършите разговора, за каквото и да е той. Ще се отбия при няколко мои стари колеги от разузнаването и след около половин час отново ще дойда. — Той си погледна часовника. — Става ли така, Айрини?
— Ако ми дадеш няколко минути да си довършим работата, аз сама ще дойда при теб.
— Не, не си прави труда. Още помня как да се ориентирам в сградата. И освен това твоето време е твърде ценно, за да се разхождаш напразно. — Тръгна към вратата и преди да излезе, добави с по-тих глас: — Искам да обсъдим някои неща.
Когато вратата се затвори, Рап се обърна към Коулман:
— Защо толкова трудно понасяш по-висшестоящите от теб?
Кенеди поклати глава.
— Присмял се хърбел на щърбел. Да оставим празните приказки. Докъде бяхме стигнали?
Рос, Гордън и двамата бодигардове приближиха асансьорите. Рос спря, скръсти ръце и замислено погледна към кабинета на Кенеди. Щом вратата на асансьора се отвори, Рос прошепна на Гордън:
— Искам да се поровиш и да ми намериш всичко за господин Коулман. — Той влезе в асансьора.
— Още сега ще започна. — Гордън извади своя Палм Пайлът от сакото си и се зае за работа.
Рос се вторачи в гърбовете на бодигардовете с дебели вратове и отново прошепна на помощника си:
— Когато Рап е наблизо, винаги ме обзема неспокойствие. Едва ли в този град има човек, който да го контролира.
— Дори президента ли?
— Особено пък той. Рап му е спасявал живота два пъти. Помниш ли Валъри Джоунс, шефката на президентския кабинет? Миналото лято си подаде оставката.
— Да.
— Рап имаше пръст в тази работа. Той и Джоунс бяха като куче и котка… Не можеха да се гледат. Рап накара президента да избере. Или той, или Джоунс. И президентът избра Рап.
Гордън видимо се впечатли.
— Чувал съм, че е много добър в професията си.
— Добър е. Не ме разбирай погрешно, най-добрият е. Но хора като него трябва да бъдат държани изкъсо. Не, трябва да бъдат държани в клетка в мазето и да ги пускаш на свобода само когато в къщата ти е нахлул крадец или убиец.
— Не ми прилича на човек, който би ви позволил да го пъхнете в клетка.
— Ето тук се крие проблемът, приятелю. Трябва да държим юздите на всичките тези агенции и управления, повечето от които не могат да се понасят едни други, и да ги накараме да си сътрудничат. Искам да изпълняват заповедите ми. Искам всеки да се подчинява на палката ми, защото аз съм диригентът. Не мога да позволя на Рап да се шляе наоколо, да бие бойните си барабани и да си разиграва коня. — Асансьорът спря и вратите се разтвориха. — В този град, Джонатан, има хора, които биха дали мило и драго, за да видят как се провалям. Затова не искам Рап да ме притеснява. Ако не успеем да го вкараме в клетка, поне ще трябва да измислим как да го вържем на каишка. — Двамата слязоха от асансьора и тръгнаха по коридора. — И открий кой е и за какво се бори този умник, Коулман. С Рап едва ли са намислили нещо добро.