12.
Ерих Абел се облегна на уличния стълб и се вгледа в красивата жена, седнала от другата страна на улицата. Нарочно подрани и обиколи района, от време на време се връща назад и се погрижи да запомни поне два маршрута за бягство. Направи и няколко покупки: поздравителна картичка и писалка. Двете спирания му позволиха да провери дали не го следят. Картичката се озова в боклукчийското кошче, но писалката запази. Беше „Монблан“, от слонова кост и сребро. Щеше да е петдесет и шестата писалка в колекцията му.
Едва ли щеше да срещне някакви трудности, но един шпионин беше винаги нащрек. Освен това се налагаше да преодолява отегчението и скуката. В интерес на истината, над деветдесет процента от шпионския занаят се състоеше в досадни и скучни процедури. Изискваше се дълго стоене и чакане. Също като сега. Но след като беше разпределил милионите си от последната печалба в различни банки, се чувстваше много по-спокойно и сигурно, затова позволи на мислите си да поблуждаят.
Защо ли един от най-красивите и динамични градове в света му внушаваше меланхолия? Сигурно защото Париж беше сърцето на Франция, а той още преди време беше стигнал до извода, че величието и славата на Франция са непостоянни величини.
Техните смешни и безполезни опити да се защитят от германците по време на Втората световна война, както и последвалото позорно поражение, бяха оставили дълбок и незаличим белег върху националната им гордост. В края на краищата една нищо и никаква Финландия беше задържала на фронта Червената армия на Сталин, докато французите едва устискаха и две седмици от блицкрига на нацистите. После се наложи чуждите армии да я освободят, защото голяма част от французите предпочитаха да живеят под нацистка окупация.
Все пак това беше родината на Наполеон — императорът, който някога беше доминирал над цяла Европа. За по-малко от век те се бяха превърнали от велика сила в държава, неспособна да проведе и една война.
Французите бяха горделива нация. Според Абел в стремежа си да предпазят от истината колективното си самосъзнание те бяха решили, че удоволствията и интелектуалните занимания са по-важни от военната и икономическата мощ. Той не отричаше значението на интелектуалните и творческите постижения, но те не струваха нищо без добре защитени граници и силен икономически двигател, който да стимулира подобни възвишени дейности.
Правителството беше въвело със закон трийсет и пет часова работна седмица, а двучасовите обедни почивки бяха станали част от традициите, с които французите никак не искаха да се разделят. На всичкото отгоре всички работници имаха гарантиран годишен отпуск от девет седмици. Страната се приближаваше все повече към социализма и незаинтересоваността и липсата на мотивация у хората вече започваше да дава пагубни резултати. Ако не можеш или не искаш да създадеш нещо свое, най-лесното нещо е да го откраднеш от някого, който вече го е създал. Абел беше свидетел как страните от Варшавския блок навремето бяха прибягвали до промишлен шпионаж, стремейки се да не изостават в технологично отношение от Запада. По същия начин френските разузнавателни служби си бяха спечелили печална слава, като пребъркваха багажа на гостуващите бизнесмени и мениджъри. До такава степен се бяха вманиачили, че чуждестранните компании бяха забранили на техните мениджъри да взимат със себе си лаптопите или каквато и да е друга ценна информация, когато отиват в командировка във Франция.
Абел заключи, че някога великата цивилизация се плъзгаше към пропастта. Масите искаха държавата да им осигурява всякакви блага, а политиците, които бяха щедри на обещания, печелеха изборите. После наистина даваха на хората онова, което искаха, и така увеличаваха финансовата тежест върху най-продуктивните членове на обществото. Това, мислеше си Абел, вероятно беше ахилесовата пета на демокрацията. Порази го това, че социализмът беше много по-коварен от комунизма. В Източна Германия по време на комунизма нищо не беше доброволно. Просто човек нямаше друг избор. Но хората във Франция заради собствения си егоизъм бяха избрали пътя към разрухата.
Абел се запита дали и тук не назряваше някоя възможност за бизнес. Някаква дългосрочна тенденция на финансовите пазари? Реши да поговори с няколко от своите клиенти за възможни последици. Мръсната работа, която вършеше по поръчение на клиентите си, беше изключително печеливша, но също така и много опасна. Предвид започналата подготовка за сегашната му задача — да бъде ликвидиран Рап — той си каза, че за в бъдеще ще трябва да се съсредоточи върху по-легитимна дейност.