— Elle est belle… n’est-ce pas? Красива е, нали?
Абел поиска да обърна глава настрани, но ръка с кожена ръкавица го стисна здраво за врата. Мъжът беше толкова близо до него, че можеше да улови миризмата на кафе в дъха му. Абел се опита да вдигне дясната си ръка, за да удари непознатия, да се извърти и да се освободи от хватката му.
— Недей. — Хватката върху врата му стана още по-желязна. — Ако не искаш да ти повредя гръбначния стълб.
Абел почувства как нападателят опря острие в тила му. Постара се да запази самообладание. Английският на този непознат беше перфектен. За миг през ума му мина ужасната мисъл, че самият Мич Рап е опрял нож в тила му. С големи усилия вдиша отново и с учудващ дори за себе си треперещ глас попита:
— Не знам за какво говорите.
— Ерих — изръмжа мъжът, — не си мисли, че имаш работа с аматьори. Не си играй игрички с нас или, кълна се, ще те обезкостя като риба и ти ще прекараш остатъка от живота си с увиснал пенис.
Въпреки хладния есенен въздух над горната устна на Абел се появиха капчици пот. Как, по дяволите, бяха научили името му?
— Просто взимам допълнителни предпазни мерки.
— Оценявам професионализма ти, но не на нас тия. Проследих те дотук и те наблюдавах цял час. Ако не ми вярваш, ще ти кажа, че те видях да купуваш картичката и писалката.
Абел сбърчи чело. Преди да стигне тук, беше взел метрото за няколко спирки и две различни таксита. Старателно беше проверил дали няма опашка. За бога, как този човек го беше проследил, и то толкова отблизо?
— Мисля, че я накара да те чака достатъчно дълго. — Мъжът се наведе леко и устните му се озоваха на сантиметри от врата на германеца. Той знаеше, че топлият дъх още повече ще извади от равновесие техния делови партньор. Страхът беше единственото нещо, което караше хората да са честни в бизнеса. — Хайде, върви… и не мисли да се обръщаш назад. Ще си мъртъв, преди да си ми видял лицето. Ясен ли съм?
Тъй като се боеше, че гласът му ще го подведе, Абел само кимна. Хватката върху врата му се разхлаби и непознатият го избута към улицата. Коленете му се бяха подкосили и той се олюля за секунда. Когато стигна ръба на тротоара, се спря и се огледа, преди да пресече. Внимаваше да не погледне назад. Вратът му беше скован като на пострадал в тежка катастрофа. Когато се увери, че няма коли, стъпи на улицата. Движенията му бяха като на робот. Немецът си припомни всички свои действия, след като излезе от хотела. Онзи знаеше, че е купил картичката и писалката, и говореше перфектен английски. Петров му беше казал, че мъжът и жената са французи. Дали нямаше трети? Абел никак не обичаше такива неприятни изненади. Двамата или бяха много добри, или той вече започваше да ръждясва.
13.
Той доближи масата, все още с разтреперани крака. Привлекателната брюнетка вдигна поглед към него и го попита:
— Ca t’amuse de faire attendre les gens? Забавно ли ви е да карате хората да ви чакат?
Абел се покашля и се опита да изглежда спокоен:
— J’ai eu un contretamps. Възникна неочакван ангажимент.
— Така ли? Затова ли стояхте отсреща и се преструвахте, че четете списанието?
— Само бях предпазлив. — Отново се запита как ли бяха разбрали как изглежда той.
— Недостатъчно предпазлив. — Тя леко наклони настрани глава. — Забелязах как се срещнахте с моя бизнес партньор.
Абел крадешком хвърли поглед към будката за вестници. Мястото не беше много оживено, но не беше и пусто. Хората непрекъснато минаваха оттам, но никой не стоеше на едно място и не гледаше към тях. Чувството, че са го хванали по бели гащи, още не го беше напуснало и той съумя да отговори само:
— Значи това беше партньорът ви.
— Да. — Дамата се усмихна. — Той е доста способен и разполага с много възможности. Едва ли бихте искали да ядосате човек като него.
Абел си спомни горещото дихание във врата си и едва не потрепери. Запази самообладание и посочи към стола с чадъра.
— Мога ли да седна?
— Заповядайте. — Тя взе чадъра и го закачи на облегалката на стола. Не си направи труда да се представи. Но и да я попиташе, едва ли щеше да му каже истинското си име.
За да разведри атмосферата и да преодолее смущението си, той добави:
— Простете, че ви накарах да чакате, но аз съм винаги малко нервен и нащрек на първите срещи.
— Често ли постъпвате така?
Заради тъмните очила беше невъзможно да придобие представа за лицето на събеседничката му.
— Достатъчно често. Но не работя с много изпълнители.
— Ако имате подръка други опитни професионалисти, тогава защо разговаряте с мен?
Сервитьорът се приближи, преди Абел да отговори, и той си поръча чаша кафе. Когато сервитьорът се оттегли, немецът продължи: