— Последният клиент, който потърси услугите ми, иска да му помогна да реши един проблем. Много интересен проблем. Проблем, за чието решаване не съм склонен да използвам обичайните си контакти.
— И ако нещата се объркат, да не стигнат до вас, така ли?
Тя беше умна и досетлива.
— Отчасти и заради това.
— А другата част?
— Някои задачи изискват единствено и само брутална сила. Разполагам с много хора, които са способни да действат брутално, но ако трябва да бъда откровен, не ми е приятно да правя бизнес с никой от тях. Други задачи изискват хитрост и тактическа мисъл. — Абел сви рамене. — Сещам се за няколко души, които не са толкова грубовати и са достатъчно компетентни. Но някои задачи могат да бъдат поверени само на истински професионалист. Някой, който има творчески подход и е умел в същинското изпълнение. Бих сложил в този списък един човек, който може би отговаря на всичките изисквания.
— Тогава защо не наехте него?
Сервитьорът поднесе кафето и той го изчака отново да се отдалечи.
— Хрумна ми да го сторя, но си казах, че може да не успее поради една съществена спънка.
— И мога ли да попитам каква е тя?
Абел не искаше да прекрачва границата. Тази информация попадаше в категорията „отвъд чертата“.
— Навлизаме в етап, след който няма връщане назад.
Тя кимна, но не показа с нищо друго, че е съгласна.
— Ще отговоря на този въпрос и после е мой ред да питам.
— Можете да питате каквото поискате. — Тя леко избута стола назад и кръстоса крака.
— В някои случаи нищо не трябва да се оставя на случайността. Този случай е такъв и изпълнителят трябва да владее перфектно английски. Моят човек не го владее, а аз смятам, че това може да се превърне в проблем преди или след изпълнението на поръчката.
— Мишената британец или американец е?
Абел не отговори, а попита:
— Вашият партньор може ли да говори добре и като англичанин, и като американец?
— Да.
— Добре. Сега искам да чуя професионалната ви биография.
Тя го прекъсна:
— Преди да продължим, искам да си изясним няколко правила. Първо, не се занимаваме с държавни глави. Без значение колко пари сте готов да платите. Не желаем да се крием до края на живота си. Второ, ние ще поставяме условията. По отношение на оперативната част вие няма да имате думата. Единственото, което можете да определите, е крайният срок.
— И да ви платя, разбира се. — Абел се усмихна.
Тя също се усмихна:
— Естествено.
Той беше поразен от красивата й усмивка. Прииска му се да протегне ръка и да свали очилата й, за да може да види лицето й.
— А сега да минем към вашата биография.
— Забравих последното, а то едва ли ще ви хареса. — Тя скръсти ръце пред гърдите си. — Запазваме си правото да се оттеглим във всеки един момент до изтичането на крайния срок. Ще си получите обратно всичките пари с изключение на невъзвръщаемата сума от сто хиляди долара.
Абел запази хладнокръвие, макар че кипеше отвътре.
— Досега не съм чувал по-възмутително нещо.
— Такива са нашите условия.
— Не може да правите бизнес по този начин. — Отмести настрани чашата с кафе. — Дотук бях добронамерен и искрен с вас. Платих баснословен аванс, в замяна на който получих само списък с вашите условия. Аз не по-малко от вас се нуждая от защита и трябва да ви кажа, че ако продължавате да сте толкова едностранчиви в преговорите, ще бъда принуден да си потърся други изпълнители.
— Можете да търсите където искате, хер Абел. Но ако поръчката ви е за Великобритания или за Америка, няма да намерите по-добри от нас. — Тя отвори дамската си чанта и извади цигара. — Ние не разкриваме тайните на клиентите. Нашата фирма е на свободна практика и за нас репутацията е много важна. — Тя запали цигара и я насочи към него. — В този бизнес се случват всякакви неща. Неочаквани неща, които не можем да контролираме. Един истински професионалист знае кога да се оттегли. Гарантирам ви, че ще направим всичко по силите ни, за да изпълним договора, но ако все пак решим да се откажем, няма да се колебаем. Ще си получите парите, а ние ще отнесем тайните ви в гроба.
Нищо не вървеше, както го беше планирал. Тези двамата си бяха научили добре урока. Бяха го заблудили, че е по-умният, бяха го извадили от равновесие и накрая те поставиха условията. Той трябваше да задава въпросите, а не те. Колкото и да му се искаше да остане и да си побъбри с тази приятна жена, все пак трябваше да им демонстрира поне малко сила.
Абел стана от масата.
— Съжалявам, че си загубихме времето. Хонорарът, който така лесно си спечелихте, е извънредно голям. — Протегна ръка, повече от желание да я докосне, отколкото от любезност. Тя също му подаде ръка и двамата се сбогуваха. — Ако решите да проявите повече гъвкавост в преговорите, може и да размисля. — Той леко се поклони и си тръгна.