Рап погледна към бейзболното игрище и си спомни как Стивън отброяваше след всяко хвърляне на топката и как тичаше след това. За дребно хлапе той имаше необичайно плътен и силен глас и използваше това си предимство винаги когато можеше. Дори още тогава малкото генийче имаше склонност към числата. Тъй като никой не го искаше в отбора си, той се превърна в постоянен брояч на точките. Освен дарбата му да помни числа, беше идеален за този пост, защото не умееше да лъже. Когато броеше, никой от отборите не можеше да разчита на по-благосклонно отношение.
По предложение на Мич бяха решили, че Стиви не трябва да тича след противниковия играч. Достатъчно беше само да хване топката и да докосне плочата. Така се избягваха сблъсъци с момчета два пъти по-едри на ръст. Всичко вървеше без особени усложнения до онова злощастно лято, през което Бърт Дюзър, дебелият тартор на квартала, не се стовари върху дребничкия кечър. Мич беше хванал топката в полет, тичайки към центъра на бейзболното поле. Дюзър беше на трета позиция и се опита да го докосне. Заради теглото си Дюзър беше много бавен. Тъй като разбираше, че ще „изгори“ от играта, той блъсна с лакти малкия Стиви. Рап още си спомняше как очилата на брат му изхвръкнаха във въздуха и как ситният белокос кечър отлетя на метри.
Онова, което последва, се превърна в една от легендите на квартала. Мич беше на десет години, а Дюзър — на дванайсет. Дюзър беше с половин глава по-висок и поне с десетина килограма по-тежък. Затова никой не смееше да му се изпречва на пътя. Но през онзи слънчев летен ден всичко се промени. След смъртта на баща му Мич се беше заклел да пази и да защитава малкото си братче с цената на всичко. Обзет от гняв, той се втурна срещу Дюзър с всички сили. По пътя си хвърли бейзболната ръкавица. Самият той не помнеше точно какво се е случило, но по-късно му го разказаха в подробности. Не си спомняше и как е издавал боен вик като индианец, но така твърдяха приятелите му. Спомняше си само, че скочи и връхлетя върху Дюзър като ракета. След това последва канонада от юмруци и ритници, всичките нанесени от Мич. После имаше и кръв — все на Дюзър.
Накрая разплаканият Дюзър побягна към къщи. Мич отнесе конско, когато госпожа Дюзър дойде с окървавения си син да се оплаче на майка му. Рап не се противи много на майка си, нито спори с нея. Спомняше си само, че беше казал нещо от сорта, че ако беше жив баща му, щеше да постави на мястото й госпожа Дюзър. Майка му обаче беше различна — вярваща в словото господне, лютеранка до мозъка на костите си. Баща му беше потомствен католик. Майка му беше олицетворение на Новия завет, а баща му — на Стария завет. Мич спадаше повече към лагера на баща си и вместо да понесе незаслуженото наказание, предпочете да избяга от къщи. На следващата сутрин полицай от окръг Феърфакс го намери заспал в местния парк и го върна у дома. Когато разбра какво е преживяла майка му след неговото изчезване, той се засрами и никога не се отдалечи от къщата им чак до завършването на гимназията.
Рап замислено поклати глава. Този ден остана знаков за него — първият му бой и първото опълчване срещу по-висшестоящ. Запита се какво ли е станало с Дюзър, дали е излязъл свестен човек от него, или си е останал негодник. Погледът му се насочи към съседните игрища, където той се беше учил да играе ръгби и лакрос и където за пръв път зърна Морийн Елиът „Мечтата“. Той сериозно беше хлътнал по нея и в крайна сметка тя беше причината Рап да се запише в университета в Сиракюз със стипендията по лакрос, вместо да избере Университета на Северна Каролина. Морийн искаше да стане телевизионна или радиожурналистка, а университетът в Сиракюз се славеше с добрата си подготовка по журналистика. Сега като се замисли, му се струваше доста глупаво, но тогава и двамата вярваха във вечната им любов. Рап беше сигурен, че ще се ожени за нея. За зла участ на плановете им не беше писано да се осъществят. Заради 21 декември 1988 година. В този ден самолетът с двеста петдесет и девет пътници на борда избухна в небето над Шотландия, на път за Щатите. Морийн беше сред трийсет и петте студенти от Сиракюз, които се връщаха от студентски обмен в чужбина. Тогава Рап не знаеше, че този терористичен акт ще промени живота му.