Може би животът му се беше променил и преди това, още когато беше на петнайсет и видя Морийн за пръв път. Може би се беше променил още когато изпита удовлетворение, след като натри носа на невръстния тартор Дюзър. Изпитваше странно чувство, докато стоеше тук и се връщаше назад в годините, спомняйки си най-важните решения, които беше предприел. Решения, които накрая го бяха довели до днешния ден. Как ли щеше да се развие животът му, ако не беше срещнал Морийн и не се беше влюбил в нея? Веднага след трагедията хиляди пъти беше отправял към Бог един и същи въпрос: „Не можа ли тя да закъснее и да изпусне самолета?“ Той беше анализирал всички варианти, по които биха се развили събитията. Тя можеше да остане в Сиракюз и да не ходи на този студентски обмен. Само ако се бяха записали да следват в друг университет. Мислите му не се отличаваха много от тези на другите хора, сполетени от неочаквана трагедия. Питаше се защо точно на него и на любимата му трябваше да се случи. Измина почти цяла година след трагичната загуба, когато с чужда помощ преосмисли катастрофалното събитие по съвсем различен начин. Една жена от Вашингтон дойде при него и след дълги дискусии го попита:
— А дали щеше да се стигне дотам, ако някой предварително беше осуетил взрива?
Така за пръв път го бяха примамили с моркова. След първото му пътуване последва второ, на което го сюрпризираха с още по-директен въпрос:
— Би ли искал да изловиш виновниците за атентата и да ги унищожиш.
Рап разполагаше с необходимия талант и мотивация, а ЦРУ се нуждаеше от хора като него.
Едва двайсет и една годишен по това време, потънал в самосъжаление и печал, той прие идеята за възмездие като напълно справедлива. Отчаяните хора се нуждаят от кауза и това беше каузата, която Рап прегърна охотно. Седмица след като се дипломира, той се хвърли в тъмния и сенчест свят на тайните операции и борбата с тероризма. От ЦРУ не го пратиха по стандартната им учебна програма във „Фермата“ край Уилямсбърг, Вирджиния. За Рап имаха други планове. Цяла година той обикаляше едно място след друго, като понякога прекарваше една седмица, а понякога и месец. Основната част от обучението му беше поверена на инструктори от специалните части. Те го научиха да стреля, да борави с нож, да взривява и, разбира се, да убива с голи ръце. Акцентът беше поставен върху издръжливостта. Програмата му беше разнообразявана с плуване на дълги разстояния и бягане на още по-дълги разстояния. Той постоянно беше в добра форма, дори преди да го вербува ЦРУ. Но тези садисти буквално го превърнаха в машина. И между занятията по тактическа и физическа подготовка се погрижиха и за владеенето на чужди езици. Рап беше завършил университета в Сиракюз с диплома по международна търговия и с втора специалност френски език. Само за месец под вещото ръководство на ЦРУ той усъвършенства френския и се зае с арабски и персийски.
Те го научиха как да действа самостоятелно, да се слива със средата, независимо в коя държава се намира, незабелязано да пресича граници. Но най-важното, което научи, беше как да убива. Рап си спомняше какво му беше казал един от инструкторите от специалните сили. Веднъж в разговор Мич го беше попитал дали е убивал човек. Инструкторът, който се казваше Майк, се ухили и отговори:
— А ти как мислиш?
Въпросът беше възникнал, докато двамата пиеха бира в една кръчма край Форт Браг. Цял ден Майк беше учил Рап как да убива хора с всякакви подръчни средства — от химикалка до палка и нож. Майк познаваше човешката анатомия по-добре от повечето лекари и знаеше всичките уязвими точки на човешкото тяло. Последното движение, което бяха усвоили, беше как да сграбчиш човек отзад, да го промушиш с нож в основата на черепа, там, където гръбначният стълб се свързва с мозъка. Учителят настоя Мич да овладее хватката до съвършенство и с двете ръце. Важното тук беше да завъртиш рязко ножа, след като го вкараш до дръжката във врата на жертвата. Майк му каза, че това движение е известно като „разбъркване на мозъка“, но той лично предпочиташе да го нарича „издърпване на щепсела“. После с подробности му описа какво ще изпита жертвата. Да, той определено беше убивал, и то неведнъж.
Рап го попита дали не е изпитвал угризения заради убийствата. Майк замислено се загледа в бирата си и след дълга пауза отвърна: