Мъжът поклати глава.
— Повярвай ми… за твое добро е.
„Чудесно — каза си Абел. — Рано или късно ще разбера как изглеждаш.“
— Как искаш да ти казвам?
— Ти как предпочиташ?
Германецът взе да възвръща предишното си спокойствие.
— Хайде де, не може да нямаш поне псевдоним.
— Никога не използвам един псевдоним два пъти. Предложи някакъв.
Абел вдъхна от аромата на коняка и се замисли за нещо по-характерно. Реши да си поиграе с него.
— Какво ще кажеш за Хектор?
Мъжът помисли и отвърна:
— Не е подходящо. Той е бил убит от Ахил.
— Тогава Ахил. — Абел се усмихна, горд със себе си, че за пръв път е поставил събеседника си натясно.
Убиецът поклати глава.
— По-добре да не е гръцко. Прекалено много трагизъм има при тези гърци. Да започнем отначало. Кой е мишената?
Германецът енергично поклати глава.
— Трябва да науча малко повече за теб, преди да преминем към това.
— Добре. Достатъчно е само да ми назовеш неговата или нейната националност, града и държавата, в които той действа.
Абел остави чашата си на масата.
— Както казах, трябва да знам повече за теб, преди да ти съобщя детайлите.
Мъжът се поколеба.
— Аз съм в бизнеса с убийствата. Отклонявал съм поръчка, но не заради някаква морална дилема, че ще отнема човешки живот. Отказвал съм поръчки, защото съм преценявал, че човекът, с когото съм си имал работа, не е достатъчно искрен с мен.
— И от колко време си в бизнеса?
— Достатъчно дълго.
— Така няма да стане. Искам да знам повече за теб. Става въпрос за договор за седемцифрена сума. Не бих наел човек, за когото не знам нищо.
Мъжът въздъхна и отговори:
— Знам, че ти е трудно да го разбереш. Ти си германец. Организиран си, обичаш всичко да ти е подредено, работил си десет години в ЩАЗИ и обичаш да си водиш за всичко записки. Но повярвай ми… така е по-добре както за мен, така и за теб.
Абел се намръщи.
— Не виждам как пълната липса на информация за теб ще ми помогне с нещо.
Непознатият вдигна пистолета и го насочи към Абел.
— Време е да привършваме събеседването. И имай предвид — ако се опиташ да разбереш кой съм, ако се опиташ да проследиш партньорката ми, ще те убия. Предупреждавам те само веднъж. Не позволявай склонността ти към подробностите да те погубва. Приеми го като просто математическо уравнение. A плюс B е равно на C. A е твоето любопитство, B съм аз, а C си ти, проснат по гръб на земята, вторачен в небето. — Той свали оръжието. — Две плюс три прави пет. Ти плюс опити да разбереш кой съм прави смърт. И двете твърдения са абсолютни в своята истинност.
Абел взе чашата си и отпи от коняка. Ръката му леко се разтрепери и той стисна чашата с две ръце, за да не забележи събеседникът му. След като се прокашля, попита:
— Как тогава да ти се доверя, като не те познавам изобщо?
— Не бива да ми се доверяваш — отвърна с равен тон мъжът. — Аз съм наемен убиец… ликвидатор. Ти ме питаш, като че съм свещеникът, на когото искаш да се изповядаш.
— И все пак, преди да се споразумеем за условията, трябва да си имаме известно доверие.
— Не се обиждай, но аз не ти вярвам. Никога не се доверявам на хората, които ме наемат. Ти искаш някой да бъде убит. Аз не питам защо, просто си изпълнявам ангажимента. Но в същото време винаги гледам що за човек е този, който ми плаща. Малка част от клиентите ми го правят от практични и рационални подбуди. Повечето имат сериозни психологически проблеми. Често това са социопати, които искат на всяка цена да бъде тяхното във всичко, което правят в живота. Искат да решават категорично и окончателно всичките си проблеми. Което за някои от тях означава да се отърват и от човека, натиснал спусъка. — Насочи пистолета към себе си и добави: — А този човек съм аз.
Абел не можеше да не се съгласи с казаното дотук.
— Значи ще работим без доверие?
— Абсолютно. Само професионализъм. Ти пази своя тил, аз ще пазя моя.
Немецът вдигна чашата.
— Пия за професионализма.
— Добре. Ето какви са моите условия. Ти ми назоваваш мишената, а аз ти казвам какъв е хонорарът ми. Ако си съгласен, ще преведеш на депозит половината от парите, а другата половина ще ми дадеш, след като изпълня поръчката.
— Ами ако се откажеш, след като ти кажа името?
Мъжът махна пренебрежително.
— Стига хонорарът да те устройва, няма да се откажа.
— Но партньорката ти днес ме предупреди, че не се занимавате с държавни глави.
— По принцип да. — Той сви рамене. — Но за достатъчно пари съм готов да убия когото и да е.
На Абел тези думи му се сториха обнадеждаващи. Сега беше мигът на решението. Ако изобщо имаше някакъв недостатък, той беше, че често прекаляваше с анализирането на ситуацията. Не успя да получи каквото искаше, но и не можеше да спори с логиката на убиеца. Сети се за останалите десет милиона, които щеше да получи, ако всичко минеше гладко. Тогава се замисли дали да не се откаже от този и да си потърси някой талантлив и умел като него. Време беше да хване бика за рогата.