Абел допи коняка си и стисна зъби, когато алкохолът изгори гърлото му. Вдигна празната чаша, издиша и попита:
— Чувал ли си за американец на име Мич Рап?
Мъжът замълча за няколко секунди.
— Да — накрая отговори.
Абел се уплаши, че двамата може би се познават.
— Само не ми казвай, че го познаваш.
— Не… само съм чувал за него. — Гласът стана суров.
— Ще приемеш ли поръчката?
Убиецът се вгледа изпитателно в Абел през отворите на маската. След пауза, която се стори на немеца като цяла вечност, отговори:
— Зависи колко си готов да платиш.
Абел се поуспокои.
— Възнаграждението е значително.
— Аз ще преценя дали е или не е. Колко?
Германецът вече беше обмислил този момент поне сто пъти. Номерът беше да започнеш пазаренето с малка сума, но не и толкова ниска, че да обидиш човека срещу теб.
— Милион и половина щатски долара.
— Не ме обиждай.
Абел си погледна часовника.
— Не мисля, че милион и петстотин хиляди са обида.
— Не се и съмнявам, че ще намериш някой, който да се съгласи за милион и половина. Не се съмнявам и че мосю Рап ще убие нещастника, преди да е припарил до него.
— Доста хора биха искали да си уредят сметките с него и трябва само да им дам знак.
Мъжът се изсмя.
— Ще изпратиш нищо и никакъв убиец да се справи с човек с уменията на Мич Рап? Ти изобщо знаеш ли за какво става въпрос? Да не си луд?
Абел се почувства не на мястото си.
— Това са само преговори. Милион и половина е началната сума. Кажи ми на колко оценяваш ти поръчката.
— Защо искаш смъртта му?
— Нали не очакваш да ти кажа.
— Добре тогава. Знам как се процедира при подобен пазарлък. Предполагам, че това са между десет и трийсет и три процента от сумата, която са ти дали на теб. Като те знам, че си алчен и имаш слабост към качествените и скъпите неща, ще се съглася да оставиш за себе си една трета от хонорара си, но нито пени повече. Договорихме ли се?
— Не — излъга Абел.
— Имаш ли планиран бюджет?
— В интерес на истината, да.
Мъжът се замисли. Знаеше за връзките на Абел и лесно би могъл да предположи кой го е наел. Реши да стреля напосоки:
— Хонорарът ти е десет милиона и тъй като обичам кръглите числа, ти ще ми дадеш седемдесет процента.
Тази сума беше възможно най-високата, но в рамките на допустимото.
— Ще трябва да проверя дали са готови да платят толкова.
Мъжът стана от дивана и тръгна към малкия балкон.
— Утре сутринта изпрати отговора на електронната поща на партньорката ми. — Той отвори вратата.
Намираха се на осмия етаж и Абел искаше да го попита как ще слезе от толкова високо, но размисли. Този човек обаче силно го заинтригува. Беше по-различен от другите.
— Кажи ми… Защо се захвана с тази професия?
Непознатият се обърна и отвърна:
— Защото съм много добър в занаята.
След тези думи изчезна. Абел остана загледан в затворената балконска врата почти цяла минута, потискайки в себе си желанието да отиде и да погледне. През това време започна да се пита дали е взел най-доброто или най-лошото решение в живота си. Каза си, че трябва да пийне още. Напълни чашата си отново и остави лекият коняк да погали езика му, преди да го глътне. Този човек беше талантлив, трябваше да го признае. И беше абсолютно прав — Абел не можеше да прати един от редовите си убийци да се погрижи за Рап. В края на краищата му оставаше утехата, че ще спечели тринайсет милиона долара за по-малко от седмица работа. Усмихна се и вдигна чашата си за мъжа, който току-що беше изчезнал в нощта.
— За смъртта на Мич Рап и за тринайсетте милиона долара.
Изля остатъка от коняка в бутилката и легна да спи.
16.
Голям форд екскържън паркира до колата на Рап и от него слезе Скот Коулман. Беше със синьо поло, джинси и черни ботуши. Русокосият бивш военноморски „тюлен“ приличаше повече на строителен работник, отколкото на собственик на частна охранителна фирма, която печелеше от правителството над двайсет милиона долара годишно. Рап не забеляза пистолет у него, но без съмнение имаше в купето на колата и вероятно цял арсенал в товарния отсек.
— Каква е тази конспирация? — раздразнено попита Коулман. — Нали уж имаме приятели по високите етажи на властта?