— Имаме и врагове.
— Майната им.
Мич огледа паркинга.
— Сигурен ли си, че нямаш опашка?
— Не. — Коулман многозначително погледна към огромния микробус за девет пътници. — Мислиш ли, че ще е било трудно, като съм с това нещо?
— Да не би да си се оженил и да имаш цяла сюрия деца?
— Не, но непрекъснато ми се налага да пренасям големи товари.
— Защитниците на околната среда сигурно са много щастливи, като се разхождаш с тоя звяр. Колко харчи… четири литра на пет километра?
— Защитниците на околната среда да си гледат работата. Няма по-големи малоумници от тях.
— Хайде, Скот, изплачи си болката. Кажи какво мислиш за тях.
— Същото, което и ти. Не прекосих целия град и не дойдох дотук да паркирам пред някакво училище само за да ме занасяш за микробуса ми.
— Успокой се де. Какво ти става?
— Не съм убивал скоро никого. А на теб какво ти става?
— Боже, ама вие „тюлените“ сте доста откачено племе.
— Аха… а ти си пример за душевно здраве.
— Добре го каза. — Рап се засмя. — Сериозно те питам. Какво ти има? Да те би да са ти открили рак на тестисите или нещо такова?
— По-лошо. Сутринта ми се обадиха данъчните. Искат да направят ревизия на всичките ми документи. На личните и на фирмените.
— Досега имал ли си проблеми с тях?
— Опазил ме господ. Бях военноморски офицер почти двайсет години. Ние не печелим чак толкова, че да ни проверяват.
— А сега, след като печелиш всичките тези договори с правителството…
— Мамка му. Прав си, мисля, че правим седемцифрени суми всеки месец. Трябваше да наема на работа петима души само за да се занимават с бумащината.
— И в какво състояние ти е счетоводството?
— Откъде да знам… да не съм счетоводител.
Рап го изгледа изпитателно с ястребовите си очи.
— Да не криеш нещо?
Коулман заби поглед в земята и изрита един камък.
— Не знам. Както ти споменах, не съм счетоводител.
— Скот, бъди искрен с мен и ще ти помогна.
— Можеш ли да ги разкараш?
— Ако не си оплескал нещата много… да.
Коулман изрита друг камък.
— Доколкото ми е известно, всичките ми приходи от страната са в ред, но имам офшорна компания, през която минават повечето от чуждестранните ми договори.
— И държиш парите си извън Щатите?
— Да. — Той погледна с неудобство Рап.
Мич кимна.
— Не се тревожи. Няма да те оставя. Нещо друго?
— Като например?
— Някой да се е навъртал и да е задавал въпроси? Някой от предишните ти работодатели да се е обаждал? Да ти е възникнал някакъв нов неочакван бизнес?
Коулман се замисли за секунда.
— Не. Защо?
Рап се облегна на колата и пъхна ръце в джобовете.
— Тази сутрин ми се обади един познат от Министерството на отбраната.
— Къртица?
— Не бих нарекъл председателя на Обединения щаб къртица.
— Генерал Флъд ли ти се обади?
— Да.
— Какво искаше?
— Нищо. Беше по-скоро жест от негова страна. Изглежда, във Вашингтон някой доста е разпитвал за теб тази седмица.
Коулман затвори очи.
— Само не ми казвай, че данъчните са звънели в Пентагона.
— Не. Друг е бил. Поискал е копие от личното ти досие.
— Да го взимат. Досието ми е чисто.
— Обадили са се втори път и са поискали секретното ти досие. Питали са колко пъти си изпълнявал „мръсни“ мисии за ЦРУ и дали си работил някога с моята скромна персона.
— И са питали генерал Флъд всичко това?
— Не… опитали са се да минат по-ниско по йерархията. От Обединения щаб са разбрали и са уведомили Флъд.
— И кой е бил този?
— Някой, който работи при директора на Националното разузнаване.
— Че за какво съм им притрябвал пък на тях?
— Това се опитвам да разбера и аз. Мисля, че има някаква връзка със срещата ни оня ден.
— В кабинета на Айрини.
— Ъхъ… направихме грешка, че се събрахме там.
— Чакай малко. Не сме извършили нищо лошо.
— Шегуваш ли се?
— Е… поне не наскоро. Искам да кажа, за бога, та ние сме в един и същи екип. Не е ли така?
— За онези смотаняци това не винаги е от значение.
— Да не би да намекваш, че Марк Рос не е харесал чувството ми за хумор и се е обадил на данъчните, за да ми даде урок?
— Скот, ние сме на път да осъществим най-голямата концентрация на власт, каквато този град е виждал през последните петдесет години. Марк Рос се опитва да обсеби ЦРУ и останалите разузнавателни служби. Той иска да има контрол и над милиардите долари, които потъват в тези служби. Мисля, че целта му е да знае всичко за всеки един работещ в подчинените му служби.
— И аз какво общо имам с това?
— Той не е глупав. Иска да разбере за какво си говорехме с Айрини. Обадил й се е още на следващия ден, за да му разкаже накратко за срещата.