Щом баща му научи за постъпката му, едва не полудя. Но тъй като синът му вече беше пълнолетен, той не можеше да стори нищо, за да му попречи. След като Луи замина за Сен Сир, отношенията между родителите му се обтегнаха. Изневярата на баща му вече не беше тайна; той вече дори не се криеше. А майка му, горда и дълбоко религиозна жена, се оттегли зад стените на семейното имение в Южна Франция. По време на последната му година в Сен Сир майка му сложи край на живота си. Съсипан от скръб, Луи се закле никога повече да не проговори на баща си.
Тя вдигна чашата си и той й наля от виното.
— Опитаха ли се да те проследят?
— Не.
Тя се намръщи.
— Тогава защо се забави толкова?
— Просто бях предпазлив. — Наля в чашата си и седна до нея на дивана.
— Хер Абел напълни ли гащите, когато те завари в неговата стая?
— Държа се по-спокойно отколкото очаквах. — Луи вдигна чашата. — Да пием за поръчката, която може да ни е последната.
Чутото я стресна. Вгледа се в него. Той я подкани, като доближи още повече чашата си до нея, и накрая тя отстъпи.
Беше се запознал с Клаудия Морел, когато тя беше само на осемнайсет. Той беше двайсет и една годишен младши лейтенант във френския Чуждестранен легион, когато я зърна за пръв път в селото Обан. Влюби се в нея от пръв поглед и за два месеца връзката им се задълбочи. Тогава един ден в началото на юли го повикаха при командира. Оказа се, че Клаудия била дъщеря на някакъв полковник Морел, заслужил и многократно награждаван легионер. Полковникът току-що се беше върнал от шестмесечна командировка в Босна и беше повишен в бригаден генерал. Оказа се също така, че генералът бил доста ядосан, задето някакъв си нищо и никакъв младши офицер, на всичкото отгоре негов подчинен, иска да обезчести скъпоценната му дъщеря.
Гулд беше прехвърлен на остров Корсика във Втори чуждестранен парашутен полк. Замина още същата сутрин, с първия полет и само с една раница и резервна униформа. Дори не му дадоха възможност да се сбогува с Клаудия. Преместването му имаше и горчива, и сладка страна. Горчивата беше, че го откъснаха от любимата му. Сладката — че идваше да служи във Втори чуждестранен парашутен полк — елита на Чуждестранния легион.
Щом пристигна в Корсика, не му остана много време да съжалява и да тъгува. В полка беше плъзнала мълвата, че към този легионер трябва да се демонстрира определено отношение и да му скъсат задните части от учения и занятия. Месеци наред той се спускаше с въже от скалите, стреляше с всички оръжия от арсенала на легиона, правеше изтощителни походи под горещото лятно слънце с двайсет и пет килограмова раница. Скачаше с парашут и плуваше километри в залива на Калви. Парашутистите се ръководеха от принципа на Ницше — това, което не ме убива, ме прави по-силен. Сега, като се върнеше назад, той си даваше сметка, че времето, прекарано при парашутистите, го беше превърнало в днешния мъж.
На седмия месец от изгнанието в Корсика разбра, че решението на генерала да го прехвърли тук му е изиграло лош номер. Неговата много красива, но упорита дъщеря го караше да страда, задето беше проявил коравосърдечие към чувствата й. Тя писа писмо на Луи и му разказа, че се е преместила в Париж и не желаела повече да разговаря със своя „баща-диктатор“. В редките случаи, когато го пускаха в отпуск за повече от два дни, започна да й ходи на гости. Гулд обаче беше открил своя истински дом при парашутистите и колкото и да му липсваше Клаудия, не мислеше да напуска този елитен отряд.
През следващите четири години обиколи земното кълбо, местейки се от място на място. Докато непрекъснато усъвършенстваше бойните си умения, откри, че е много добър в убиването. Двамата с Клаудия продължиха да поддържат връзка, но когато тя се записа да следва в университета, се разделиха. Новите й приятели, шайка социалисти, силно мразеха военните. А като всички войници той се чувстваше неловко в компанията на хора, които не разбират какво е да жертваш живота си за родината като професионален военен. Не искаше от тях благодарности, но нямаше намерение да търпи обиди.
И така, след един дълъг уикенд в Париж с много пиене и недостатъчно секс всичко пред него се срути. Признаците, че любовта й към него започва да отминава, бяха налице. Тя се беше променила и се беше сдружила с група бесни анархисти. Водачът на това племе не пропускаше да намърда задника си между него и Клаудия при всеки удобен повод.