Рашид беше педантичен. Човек, който обича да заличава следите си. Какво беше казал убиецът на Абел в Париж?
„Аз винаги гледам що за човек е този, който ми плаща. Малко от клиентите ми го правят от практични и рационални подбуди. Повечето имат сериозни психологически проблеми. Често това са социопати, които искат на всяка цена да бъде тяхното във всичко, което правят в живота. Искат да решават категорично и окончателно всичките си проблеми. Което за някои от тях означава да се отърват и от човека, натиснал спусъка.“
Тези думи съвсем точно характеризираха принц Мухамад. Този убиец беше умен човек. Така и не му посочи име, с което да го нарича. Но жената се представи като Мари. Каза му името и веднага след това го предупреди, че ще се оттеглят, ако той не вдигне мизата от седем на десет милиона долара. Абел запротестира, но тя затвори телефона. Три часа той трескаво я чака да се обади отново. Когато накрая го направи, Абел положи неимоверни усилия да остане спокоен. Никога досега не си беше имал работа с хора като тези двамата. Те бяха като красива жена, която те отблъсва от себе си и ти удря шамар в лицето. Обаче поради някаква необяснима причина мъжете продължаваха да се връщат при нея.
Вместо да започне да си търси нови изпълнители, той се примири с исканата сума и с лекота се лиши от още три милиона долара. Те непрекъснато го извеждаха от равновесие, но му доказаха, че са най-подходящи за тази задача. Сега само оставаше да седне и да ги изчака да свършат тежката работа. Разбира се, ако Рашид не беше решил да го убие. Абел погледна през матираното стъкло и реши, че ще се наложи да намекне на принца: смъртта му ще е еднакво пагубна и за двамата.
Дворецът приличаше повече на петзвездния курорт, който Абел беше посетил веднъж в Аризона. Беше разположен върху деветстотин декара и включваше конюшни, шест открити басейна, три закрити басейна, игрище за голф с девет дупки и развлекателен парк. Тук живееха и четирите жени на Рашид, както и двайсет и едното му деца и бързо роящите се внуци. Голямата метална порта се отвори и лимузината влезе на покрития с чакъл и ограден от двете страни с палми път. Минаха покрай огромен фонтан и спряха под козирката на главния дворец. Трудно беше да се изброят всичките имения на Рашид. Имаше едно в Мека, едно в Джеда на Червено море, къща в Цюрих и изумителна вила край Гранада в Испания.
Принцът не обичаше да пътува много в чужбина, но се гордееше с вилата си в Испания. Тя беше олицетворение на една от декларираните от него цели: да върне исляма на изконното му място, бреговете на Испания. Абел често си мислеше за тази амбиция на принца. Испания беше католическа страна, а ислямът беше просъществувал в южната й част за много кратко време. Принц Мухамад и неговата клика обаче не виждаха нищо неразумно в позицията си за Испания и желанието си да изтрият Израел от картата на света. Абел се отнасяше с разбиране към ционисткото движение и желанието на еврейския народ да има държава на територията на историческата си родина. По всички исторически критерии евреите имаха много по-голямо право на собствена държава, отколкото ненормалните уахабити в стремежа си да върнат исляма в Испания. По очевидни причини Абел предпочиташе да си мълчи, отколкото да посочи тези аргументи на Рашид.
Принц Мухамад го чакаше до главния басейн, който беше направен във формата на камила. Абел имаше впечатлението, че дворецът е обзаведен от десетгодишен хлапак. Принцът се беше разположил под голям брезентов навес, облечен в традиционната носия, с всичките си монархически атрибути. Това беше обичайно за него. Двама от вездесъщите му телохранители стояха наблизо.
Абел влезе под навеса и леко се поклони.
— Добър ден, принц Мухамад. На вашите услуги съм.
— Ела седни, Ерих. Имаме много да говорим. Сигурно си огладнял.
— Да, така е.
Един слуга се приближи и поднесе стол за Абел. Германецът забеляза, че столът е поставен съвсем близо до принца, което беше необичайно. Рашид явно беше излязъл от конспиративното си настроение. Двамата си побъбриха за това-онова, докато Рашид пиеше кафе, а Абел — чай с лед. След около пет минути принцът нареди на телохранителите да се оттеглят и германецът се поотпусна. Ако принцът имаше намерение да го убие, никога нямаше да пусне двамата си главорези.
Рашид предложи на госта си да си вземе от купата с плодове.
— Как вървят нещата със стария ми приятел?
Абел предположи, че става дума за Саид Ахмед Абдула.
— Срещнах се с него, както ме помолихте, и в момента му помагам да реши проблема си.