Принцът замислено кимна.
— Нали разбираш, че не е добре?
— Защо, какво му е? Болен ли е?
— Сърцето му се къса заради сина му и се боя, че заради трагичната смърт е изгубил разсъдъка си.
Абел кимна.
— Приятелят ми не е със стабилна психика, но аз съм му много задължен.
Германецът не каза нищо.
— Благодаря ти, че си се заел с неговия проблем — продължи Рашид. — Не знам точно на кого има зъб, но имам известни подозрения.
— Ако искате, ще ви кажа, принц Мухамад.
Рашид вдигна ръка и бавно поклати глава.
— Не, не искам да знам такива неща.
— Съгласен съм, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Посъветвах приятеля ви да не казва на никого.
— И аз изрично го предупредих, но въпреки това се притеснявам. Мъжът, когото Абдула иска да убият… ако наистина е този, за когото си мисля, трябва да си много предпазлив. Той не е обикновен човек. Ако се провалиш, ще се върне за теб и няма да се спре, докато не получи главата ти на тепсия.
Абел беше предвидил подобна реакция.
— Човекът, когото наех, е изключително добър.
— Виждал ли си го в действие?
— В известен смисъл да. Много е способен и е подходящ за задачата.
— Добре ли го познаваш?
— В моя занаят се стремим да не се опознаваме твърде добре едни други.
Принцът за миг се загледа в далечината.
— Залогът тук е много голям. Не мога да си позволя да бъда замесен в подобна афера. Нито ти. Прекалено ценен си за мен.
— Какво сте намислили?
— Бих искал да се погрижиш да не могат да стигнат до теб при никакви обстоятелства. Ако този, когото си наел, успее, някои влиятелни и могъщи личности много ще се ядосат… и ще искат да разберат кой стои зад убийството.
Абел се смяташе за специалист по оценка на риска.
— Човекът, чиято смърт желае вашият приятел… има много врагове. Без веществени доказателства американците трудно ще разберат кой стои зад този план.
— Ами ако все пак намерят доказателства, ако убиецът направи грешка или по-лошо, ако се провали и бъде заловен…
— Няма стопроцентови гаранции, принц Мухамад. Всичко е възможно, но малко вероятно. Убиецът е много добър. Шансовете са на наша страна, на страната на успеха. Никой няма да го свърже с нас. — Забеляза съмнението в очите на Рашид и за повече увереност добави: — Заметох добре следите си. Дори и ако той се провали, ще бъде изключително трудно да се доберат до мен.
— Не споделям твоята увереност.
Абел въздъхна уморено. Не знаеше какво повече да каже.
— Ако наетият от теб мъж бъде заловен, американските власти ще разберат кой му е платил.
— Той изобщо не знае кой съм и може само бегло да ме опише и да им каже псевдонима ми. — Виждаше накъде върви разговорът и затова прибягна до лъжа.
— Американците доста са напреднали в техниките за разпити. Предполагам, че този човек има някаква връзка с теб.
Германецът кимна.
— Достатъчно им е само да се докопат до телефонен номер или адрес на електронна поща. Ти сигурно си му платил с електронен превод.
— Да.
— Ще разберат от него за номера на сметката и ще проследят парите чак до Абдула.
— Използвах мрежа от банки, които са известни с това, че ревниво пазят в тайна самоличността на клиентите си. Дори и с новите антитерористични банкови закони аз съм достатъчно защитен.
Рашид се усмихна.
— Носят се разни слухове. Американците вече не си правят труда да подават искове до швейцарските съдилища. Просто проникват в банковите бази данни и си взимат нужната им информация. Влизат и излизат безнаказано, а банките дори не подозират за намесата.
— С цялото ми уважение, принц Мухамад, тези слухове са силно преувеличени.
— Ти си имаш твои източници, аз — мои. — Принцът се усмихна ехидно.
Бяха стигнали до патово положение. Абел не знаеше какво да отговори, за да успокои принца, и затова премина към неизбежното:
— Какво искате от мен?
— Искам да заличиш следите.
— Казах ви… вече го сторих.
Принц Мухамад погледна сурово германеца, подобно на мъдър баща, уморен от спор със сина си.
— Ще повторя само още веднъж. Искам да се погрижиш американците по никакъв начин да не могат да направят връзката с теб или с Абдула.
Абел извърна глава настрана и се загледа в блестящата повърхност на смешния басейн с форма на камила. Много добре знаеше какво имаше предвид принцът — той не искаше американците да стигнат до него. Абел се беше озовал в трудна ситуация. Ако продължеше да настоява, можеше да свърши на дъното на смешния басейн. В момента нямаше друг избор, освен да се подчини. Щом излезеше от Саудитска Арабия, щеше да оправи нещата. Засега обаче трябваше само да се измъкне от неприятната ситуация.