— Добро утро, Ванеса — с дрезгав глас го поздрави Рап.
— Добро утро, Мишел.
— Тя в кабинета си ли е?
— Не, горе на покрива е, пие чай с препечена питка, задник такъв.
— Тази сутрин сме малко изнервени? Още ли не ти пускат мадамите?
Петдесет и две годишният италиано-американец от Филаделфия се разсмя гърлено.
— Не, не е вярно, Мич. — Той се приближи до Рап и след като се огледа да не ги чува някой, добави: — Трябваше да ме видиш снощи. С онова момиче, дето се запознах в клуба. Бях като рок звезда. Чудя се изобщо как се държа на краката си днес. Казвам ти, неуморима е. — Погледна към вратата на кабинета и се приближи още до него. — Чуй само.
Рап рязко вдигна ръка като пътен полицай.
— Стоп. — Затвори очи и поклати глава, за да изтрие от съзнанието си картината, която големият и космат Винс Делгадо се опитваше да му втълпи.
Доближи се до вратата на кабинета и почука.
— Хей, уговорката за стрелбата остава ли за днес? — Делгадо беше бивш разузнавач от морската пехота и феноменален стрелец, което беше отчасти причината да се познават толкова добре с Рап.
— Да, ще се видим в два.
Рап влезе в кабинета и я завари седнала зад бюрото, съсредоточена в четенето на червена папка.
— Добро утро.
— Добро утро — отвърна Кенеди, без да вдигне очи от секретния документ.
— Как е Томи? — Мич имаше предвид осемгодишния син на Кенеди.
— Много е зает, но му липсваш. Снощи пак пита за теб.
— В събота ще играе ли? — Томи тренираше американски футбол.
— Да, в единайсет.
— Ще отида да го гледам.
— Благодаря ти. — Шефката му свали очилата за четене. — Вземи и Ана с теб. Тя обича да се издокарва и да се показва.
— О… ама той вече навърши ли тази възраст?
— Мисля, че не е на себе си, откакто миналото лято я видя по бански костюм.
— То и аз оттогава не съм на себе си.
Кенеди избута стола си от бюрото.
— Определено се променя. Изведнъж стана много суетен. Трябва да си реши косата по определен начин… тази дреха била супер, онази не… на всичкото отгоре е станал много устат.
— Хрумна ли ти, че проблемът може да е в твоя стил на ръководство? — попита я Рап с престорена сериозност.
— Много смешно, няма що.
Той сви рамене.
— Всички деца минават през този етап.
— Очевидно. А ти защо си изключение? — Кенеди го погледна в лицето и не за пръв път си представи колко хубаво би било да има мъж като него в дома си. Разбира се, не и Рап. Двамата с него бяха като брат и сестра. Но Томи се беше привързал към него и се вслушваше в думите му. Перспективите й обаче не бяха никак обнадеждаващи. Работеше по най-малко шейсет часа седмично и не й оставаше много време за срещи с ухажори. Фактът, че беше директор на ЦРУ, до известна степен плашеше мъжете и ги отблъскваше.
— Сега ти демонстрираш чувството си за хумор — каза Рап.
Кенеди кимна. Беше с модерно, но консервативно кафяво сако и панталон в същия цвят. Тя попита:
— Какво си намислил този път?
Рап седна на един стол.
— Искам да уредим един административен въпрос.
— О, не… какво пък сега?
— Рос.
Кенеди затвори папката. Конфликтът беше част от работата й, особено след единайсети септември. Предстоеше концентрация на власт и затова тя трябваше да прояви предпазливост. Надяваше се, че ще се сработят с новия директор на Националното разузнаване. Тя уважаваше Рап, но арогантното му поведение и подход „право куме в очи“ лесно можеха да я изправят на нож с Рос.
— Та той е съвсем отскоро на поста, кога успяхте да се спречкате?
— Не си права.
— Какво е направил?
— Първо, той е наредил да се обадят в Пентагона и да поискат личното досие на Скот Коулман.
— И?
— Пентагонът му е изпратил окастрената версия, но Рос не се е вързал. Той или неговият заместник се е обадил отново и се е опитал да притисне някакъв капитан да им предаде пълното досие, особено що се отнася за операциите на ЦРУ. Капитанът го е насочил към Обединеното командване за специални операции, откъдето са го прехвърлили чак до генерал Флъд.
— Флъд дал ли им е досието?
— Шегуваш ли се? Единствените хора, които са по-ядосани от мен от създаването на „Национално разузнаване“, са тези от Пентагона. Флъд им е заявил, че единствено президентът може да му нареди подобно нещо и да вървят на… знаеш къде.