Да, тя знаеше. Генерал Флъд караше последните си месеци като председател на Обединения щаб и, изглежда, много се забавляваше, като казваше на някои хора какво мисли за тях.
— Обърнали ли са се към президента?
— Не или поне аз не знам. Съмнявам се, че ще го сторят.
— Защо Рос се интересува толкова много от Коулман? — Шефката му остави очилата си на бюрото. — Да не би да е правил нещо, за което не знам?
— Не, той е чист.
— Моментът никак не е подходящ.
— Съгласен съм. Има и още един проблем. Вчера данъчните са цъфнали във фирмата на Коулман. Искали да погледнат счетоводните му документи.
Бръчките на челото на Кенеди станаха по-дълбоки.
— Какво, по дяволите, е намислил той?
— Или до него е стигнала някаква информация, че искаме да възобновим екип „Орион“, или е тръгнал на лов и стреля напосоки.
Тя набързо обмисли възможните причини и възможност за действие. Дали Рос беше чак толкова дързък, че да постави подслушвателни устройства в кабинета й? Колкото и параноична да беше подобна мисъл, нямаше да е за пръв път. Историята беше пълна с примери, в които господарите на разузнавателните служби са подслушвали своите подчинени. Рос беше на този пост от по-малко от месец. Едва ли беше способен да действа толкова експедитивно, но Айрини си отбеляза да нареди на екипа на Делгадо да проверят кабинета й.
— Нещо ми подсказва — каза, — че по-скоро стреля напосоки.
— Ами ако някой ни е предал?
— Кой?
— Сенатор Хартсбърг.
Кенеди поклати глава.
— Не. Ако Хартсбърг искаше да ни изпързаля, нямаше да отиде при Рос. Мисля, че стреля напосоки.
— Защо?
— Марк Рос е добър човек. Той няма намерение да ни унищожи, нито иска да унищожи Коулман.
— Извинявай, но аз не споделям твоето мнение.
— Мисля, че поначало недолюбва оперативната работа. Самият той е възпитаник на аналитичната школа и хора като теб и Коулман го правят неспокоен.
— Защо?
— Предполагам, защото си мисли, че ще го злепоставите. Той е новият директор и мнозина се надяват да се провали на поста си.
— И отново възниква въпросът, какво общо имам аз с това?
Кенеди въздъхна. Рап беше много добър професионалист, но абсолютен аматьор по отношение на политиката във Вашингтон.
— Слава богу, че по-голямата част от твоите операции са засекретени. Ти имаш изумителна биография, но ако сега отново изровиш томахавката и отидеш в Близкия изток, боя се, че ще предизвикаш грандиозен скандал.
— Благодаря ти за доверието.
— Знаеш, че ти имам доверие.
— Е, който играе, печели. Не можем да седим със скръстени ръце и да чакаме другите да ни харесат.
— Така е. Аз ще измисля как да се оправим с Рос, но междувременно ти по-добре задръж малко с проекта.
Рап не остана доволен от тези думи.
— Колко малко?
— Не знам. Дай ми време поне до края на седмицата.
Той нямаше намерение да бави плана си. Просто щеше да е малко по-внимателен.
— А данъчните?
— Ще видя какво мога да направя. Но веднъж започне ли ревизията, оттам нататък положението ще бъде много деликатно.
Рап се наведе напред и се подпря с лакти на коленете си.
— Искам данъчните да се разкарат от Скот Коулман до утре сутринта или ще направя живота на някои хора ад. Всеки път, когато го повикаме да оправя нашите бакии, той е на линия. И нито веднъж не се е оплакал.
Той не се шегуваше и Кенеди си каза, че е по-добре да не му противоречи.
— Ще направя всичко възможно. — Подаде му едно розово листче. — Още нещо. Обади ми се твоят стар приятел Саид. Тя имаше предвид Али Кайер, шефа на йорданското разузнаване.
Рап веднага се разтревожи какво ли е станало. Саид можеше да се свърже и лично с него. Щом беше минал през Кенеди, значи сериозно беше ядосал някого.
— И как е старият ми приятел?
— Добре е. Праща ти поздрави. Каза, че сега, след като си женен, нямаш време за забавления. — Кенеди повдигна въпросително едната си вежда. — Какво значи това?
— Значи, че след като съм женен, нямам време за забавления.
— Колко мило. Хубаво е, че най-накрая си се укротил… Както и да е. Помоли ме да ти предам важна информация. Изглежда, още си популярен в Саудитска Арабия.
— Чудесно. Парад ли ще правят в моя чест?
— Не точно. По-скоро обратното… за главата ти има награда.
— От кого?
— Не знаем. Саид в момента работи по въпроса.
— Това ли е всичко?
— Засега да.
Рап се замисли. Не за пръв път попадаше в нечий черен списък и едва ли щеше да е за последен. Погледна часовника си.