Съществуваха десетки начини да се заобиколи забраната за пренасяне на оръжия през граница. Преди терористичните атаки срещу Америка през септември 2001 година всичко беше много по-лесно. Човек с професията на Гулд дори можеше да дръзне дотам, че да прекара „инструментите“ си скрити под дрехите или в куфара. Сега обаче имаше две възможности. Първата — да се сдобие с оръжията, когато пристигне в страната на действието. И това беше по-трудно след единайсети септември, но все още можеше да се направи, особено в страните от бившия Източен блок в Европа. Веднъж го беше правил и в Америка, но за тази задача Гулд искаше да бъде абсолютно сигурен, че е запазил плановете си в тайна. Още не беше решил как точно ще убие Рап, но най-вероятно щеше да е със заглушител — с пушка или с пистолет. Поради тази причина искаше да използва оръжие, което вече беше изпитвал и коригирал.
Всяка от трите чанти, скрити в скривалището зад хладилника, съдържаше по една тактическа снайперска пушка ТТР-700 със сгъваем приклад, двунога и оптически мерник, заглушител и цев. Във всяка от чантите също така имаше по един пистолет „Глок-17“ със заглушител и пълен комплект документи за самоличност, включително паспорт, кредитни карти, шофьорска книжка и пари в брой. Заради новата серия от сканиращи за експлозиви машини в чантите нямаше боеприпаси.
Гулд излезе от апартамента с чантата и каза по телефона на Клаудия, че районът е чист. Щяха да се срещнат на уреченото място в два часа. Той повика такси и каза на шофьора да кара към Северната гара. Оттам взе метрото и прекоси града с него. Беше много по-предпазлив от обикновено, но беше почти престъпление да стигне дотук и да го хванат по време на най-значимата задача в кариерата му на професионален убиец. Следващата му спирка беше в един магазин за амбалаж, откъдето купи кашон. Сложи на дъното на кашона парче стиропор, постави чантата и напълни сандъка с топчета стиропор. След това затвори кашона, облепи го с тиксо и го занесе в бюрото на „Федерал Експрес“. Попълни бланка за въздушна пратка и показа на служителката в куриерската служба фалшиви документи на името, което беше вписал в бланката. Обясни й, че изпраща мостри за един панаир в Канада, на който ще ходи. Подобно нещо беше обичайна практика и жената не се усъмни в думите му нито за миг.
22.
Старият бар на Пенсилвания Авеню се намираше само на няколко пресечки от една от най-известните сгради в света — Капитолия. Седалището на американската демокрация, издържано в неокласически стил, граничеше на юг с Индипендънс Авеню, а на север — с Конститюшън Авеню. Офисите на Конгреса бяха на Индипендънс Авеню, а на Сената — на Конститюшън Авеню. По принцип конгресмените утоляваха жаждата си в заведенията на юг от Ийст Кепитъл Стрийт, а сенаторите вечеряха в по-изисканите ресторанти на север. Някои конгресмени имаха склонност да мигрират на север в надеждата си някой ден да се присъединят към по-елитния клуб — Сената на САЩ. За сметка на това сенаторите рядко идваха на юг. Беше под достойнството им.
Всичко това щеше да остане тайна за Рап, тъй като се стремеше да отделя колкото се може по-малко време за политиката и политиците. Неговият източник, който щеше да му помогне да следи сенатора, обаче беше човек, въвлечен в политиката и проявяващ изключителен интерес към споменатите културни навици. По стечение на обстоятелствата този човек беше собствената му съпруга. Тя не можеше да проумее факта, че сенатор ще обядва сам в „Хоук енд Дав“, но така й беше казала секретарката. Винаги склонна да проверява фактите, Ана искаше да разбере защо Рап следи именно този сенатор. Той за малко да й отговори, че не може да й каже, но тогава тя нямаше да му помогне. Напоследък свикваше да й се доверява. Тя искаше всичко да знае, но също така му беше доказала, че може да пази тайна. Рап й каза, че не може да говори по телефона и че ще й обясни по време на вечерята.
И така, за втори път тази седмица Мич се озова в онази част от центъра на града, в която стъпваше много рядко. Той автоматично огледа наоколо, заключи колата си и бръкна отзад на кръста си, за да провери на място ли е неговият „Хеклер и Кох-П2000“. Въздухът беше тежък и Рап погледна към небето. Облаците бяха надвиснали ниско и всеки момент щеше да завали. Времето подхождаше на настроението му.