— Сигурен ли си? — Рап отпи отново от чашата си. Самият той се съмняваше, че Хартсбърг е проговорил някъде, но искаше да го изплаши.
Своенравният сенатор се обърна към събеседника си:
— Не обичам да повтарям.
Мич го изгледа изпитателно.
— Ами сенатор Уолш?
Хартсбърг направи кисела физиономия, сякаш беше ял лимон.
— Не, Бил е като гроб. Той пази тайна по-добре от който и да е друг на Капитолия. Затова е председател на Комисията по разузнаването.
— И никой от вас не се е консултирал с по-горни звена от командната верига?
— Чия верига?
— Моята.
— С доктор Кенеди, разбира се.
— И с никого другиго? — настоя Рап.
Барманът донесе новото питие на Хартсбърг. По цвета Рап разбра, че е уиски.
Като повечето сенатори Хартсбърг беше адвокат по образование и обичаше той да задава въпросите, а не другите на него.
— Престани да шикалкавиш, ами ми кажи какво те тормози.
Мич се впечатли от непоколебимостта на този човек.
— Марк Рос ме тормози.
— Новият директор на Националното разузнаване. — Сенаторът сбърчи чело. — Защо?
— Прояви внезапен интерес към мой колега.
— Не те разбирам.
— Имам един човек, когото използваме от време на време да се занимава с деликатни проблеми. Наричаме го консултант. Онзи ден този консултант дойде в Ленгли за среща с мен и доктор Кенеди, за да обсъдим нашето ново начинание. — Посочи първо към Хартсбърг, а после и към себе си. Искаше сенаторът да прояви повече съпричастност. — И точно по средата на срещата без никакво предупреждение цъфна Марк Рос. Представи се на консултанта и си тръгна. Още същия ден хората му се обадили в Пентагона и поискали личното досие на консултанта. На следващия ден данъчните почукали на вратата му с намерение да му скъсат задника от проверки.
На лицето на Хартсбърг се изписа доволна усмивка и той се замисли. След секунда отговори:
— Затова го сложих на този пост.
Отговорът изненада Рап.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Рос е педант, обича детайлите. Много е любопитен и се стреми да контролира всичко. Затова предложих кандидатурата му на президента.
Рап не можеше да схване.
— И какво му е хубавото?
— Идеята за поста директор на Националното разузнаване цели да се съберат в едно, да се консолидират всички служби. Трябва ни човек, който да е в час с подробностите и да реформира службите.
Рап поклати глава и остави чашата си на бара.
— Виж, пет пари не давам какво прави той. Просто го дръж далеч от мен и от хората, с които работя.
— Не виждам как бих могъл да ти помогна.
Мич не можеше да повярва на ушите си.
— Единствената причина да се съглася да седна на една маса с теб и Уолш беше, че вие сте готови да предложите сериозно финансиране и да ме предпазвате от нежелани неприятности. Аз и така имам достатъчно врагове, за да ме предават и хора от моя лагер. Ако не можеш да озаптиш клоун като Рос, по-добре да прекратим сътрудничеството си още сега.
Хартсбърг продължи да се усмихва и махна на бармана.
— Чарли, още една бира за моя приятел.
„Моя приятел? — каза си Рап. — Аз не бих се изразил така.“
Сенаторът го накара да му разкаже по-подробно какво се е случило, когато Рос е цъфнал без предупреждение в кабинета на Кенеди. Когато пристигна втората му бира, Рап вече беше приключил с разказа си.
— Предполагам си гледал филма „Патън“ — каза Хартсбърг.
— Разбира се.
— Помниш ли сцената, в която празнуват и руският генерал вдига тост, а Патън отказва да пие.
— Да.
— Тогава руснакът го нарича негодник, а Патън се разсмива и отвръща: „Добре, от един негодник на друг… пия за това.“
Рап отпи от бирата.
— Това е една от най-добрите сцени в целия филм.
— Е — Хартсбърг вдигна чашата си, — ти си един от най-големите негодници в град, пълен с негодници. Така че… от един негодник на друг, наздраве.
Двамата чукнаха чашите си и пиха.
— За да няма недоразумения — поясни Рап, — аз съм Патън, а ти — комунистът.
Сенаторът прихна.
— Точно това ми е мисълта. Ти си Патън — онзи политически арогантен воин, който е добър само в едно нещо — борбата срещу тероризма. Ти си спасявал живота на президента и имаш голяма заслуга този град да не бъде изпепелен от ядрена експлозия. Никога не съм одобрявал тактиката ти, но след като миналата година бяхме толкова близо до апокалипсис, мнозина от нас се пробудиха от летаргията си. Времената станаха опасни и изискват драстични мерки. Трябва да изолираме радикалите и да настроим собствените им хора срещу тях. Това трябва да стане тайно и неофициално. Ти — сенаторът посочи с пръст Рап — си идеалният човек за тази задача.