Срещнаха се при задната врата и Гулд му каза:
— Те са по петите ти. Трябва да те изведа на безопасно място.
Навлезе в тясната и тъмна улица, а идиотът го последва без колебание. След като направи няколко крачки, Гулд протегна ръка, сякаш подканваше мъжа да върви по-бързо, и в следващия миг светкавично го сграбчи с дясната ръка за врата и го удари силно с лявата. Десетсантиметровото острие на ножа влезе в гърдите на жертвата. Двамата се вкопчиха един в друг за около минута. Гулд не изпита никакъв срам дори и след като онзи отслаби хватката си и се строполи на мръсната земя. Той желаеше смъртта му, искаше да почувства болката и да види омразата в очите на убиеца си.
Този спомен отново споходи Гулд и той поклати глава. Стореното от него през онази нощ беше много глупаво — и много импулсивно. Ситуацията можеше доста да се усложни, ако го бяха проследили, бяха го разпознали или най-лошото — ако информаторът го беше застрелял в гърба, докато вървяха в тъмната улица. Сякаш оттогава беше минала цяла вечност. Що се отнася до уменията му, разликата между сега и тогава беше от земята до небето. Тогава той не би издържал и минута срещу човек като Мич Рап. Но сега при положение, че елементът на изненадата беше на негова страна, шансовете му не бяха никак малки.
Таксито спря на паркинга пред „Хаят“, в центъра на Монреал, и Гулд слезе от него. Беше 9.36 часа сутринта. Той небрежно огледа наоколо, докато шофьорът подаде на пиколото куфара му. Гулд плати на шофьора, даде бакшиш на пиколото и после спокойно го последва във фоайето на хотела. Красивата жена зад гишето на рецепцията му каза, че стаята му ще е готова до половин час, и го упъти към ресторанта. Той си избра маса, от която се вижда фоайето, и попита сервитьорката дали може да му намери вестник „Вашингтон Поуст“. „Поуст“ нямаха, но имаха „Ню Йорк Таймс“. Той й каза, че може и „Таймс“.
Сервитьорката се върна след няколко минути с вестника и кана кафе. Гулд си поръча омлет и плодове и се зачете във вестника. От време на време вдигаше поглед, за да види кой влиза във фоайето. Също така огледа останалите клиенти на хотела — в ресторанта и във фоайето. Никой от тях не се открояваше сред останалите. Всички напълно се вписваха в профила на неизброимите пътуващи бизнесмени по целия свят. Яж, прочети вестниците и се приготви за изненадите, които може да ти поднесе денят.
Пиеше втора чаша кафе, когато пристигна омлетът му. Не след дълго дойде и жената от рецепцията с малък плик с номера на стаята му и магнитна карта-ключ. Тя му каза, че багажът му ще бъде качен веднага. Гулд й благодари и служителката се върна на мястото си. По средата на яденето той мина към спортната страница, където прочете, че Вашингтон играе на своя терен този уикенд. Запита се дали Рап е запалянко на „Червенокожите“. В такъв случай имаше допълнителна възможност. Изяде омлета си и тъкмо се зае с плодовете, когато служител на „Федерал Експрес“ влезе във фоайето с товарна количка. Гулд веднага позна своя кашон върху купчината от пратки. Това беше добър знак. Кашонът трябваше да пристигне в десет часа. При такъв напрегнат график на митничарите не им беше останало много време да проверят пратката по-прецизно. Ако беше на летището, служителите най-вероятно щяха да задържат кашона за проверка.
Човекът от куриерската фирма се спря при портиера и разтовари пратките от количката. Гулд не отмести очи от портиера, когато той се зае да пише нещо на компютъра. Сервитьорката му донесе сметката и той плати.
Продължи да се преструва, че чете вестника, докато в същото време държеше под око предната част на хотела за някакви необичайни действия. Извади мобилния си телефон, който беше купил с фалшива кредитна карта след кацането си на летището. Телефонът се продаваше в комплект със СИМ-карта с двеста и петдесет предплатени минути разговор. Той набра номера на хотела и вдигна сгънатия вестник пред лицето си. Отговори му женски глас, първо на френски, а после и на английски, и го попита с кого иска да го свърже.
— Ще отседна във вашия хотел и искам да проверя дали е пристигнала пратката ми — каза на английски.
— Момент, сър — отвърна жената. — Ще ви прехвърля на портиера.
Гулд надникна над вестника. Телефонът на портиера зазвъня. Мъжът вдигна слушалката.
— Добро утро. С какво мога да ви помогна?
— Ало — изрече убиецът с американски акцент. — Тази сутрин ще отседна в хотела и очаквам да пристигне важна пратка с „Федерал Експрес“. Бихте ли проверили дали е пристигнала?
— Разбира се, сър. Как се казвате?
— Джонсън… Майк Джонсън. Трябва да е голям кашон.
— Един момент.
Портиерът остави слушалката и вдигна кутиите от кашона, който беше най-отдолу. Наведе се, прочете името на етикета и се върна на телефона.