— Искаш ли един съвет от мен? — каза Рап.
— Разбира се.
— На Рос няма да му хареса, че съм дошъл без предупреждение.
— Мислих за това.
— Кажи му истината. Кажи му, че Уорч те е извикал и ти е съобщил, че имам да обсъдя нещо много важно с директора. Искам всичко да мине колкото се може по-тихо. Ако Рос не е доволен, може да се обади на Джак. Джак и президентът са много близки и на него няма да му се случи нищо. А ако Рос реши да стигне чак до президента, аз с удоволствие ще си поговоря с него.
— Става.
Асансьорът спря и вратите се отвориха. Двама мъже, малко по-ниски от Смол, стояха на пост отдясно. Той им кимна, а и те вече бяха предупредени за пристигането им. Смол поведе посетителя през приемната и после към чакалнята на кабинета, където на бюра с телефони седяха две секретарки и пишеха на компютри. Агентът набързо се представи на едната от тях, а Рап продължи направо към вратата. По-възрастната се надигна.
— Извинете, но директорът има среща.
— Няма значение — отвърна Рап, без да се обръща. Той чу как Смол й обясни, че Рап е от ЦРУ. — Ние сме стари приятели — добави и отвори вратата. Влезе в кабинета и бързо затвори след себе си.
Директор Рос седеше начело на овална конферентна маса, разположена вляво от Рап и срещу масивно дъбово бюро. Кабинетът не беше много голям. Може би една пета от този на Кенеди. Не блестеше с лукс. Мич беше сигурен, че това направо изкарва от нерви директора на Националното разузнаване.
Рос леко извъртя главата си към него със застинало изражение на лицето и свъси вежди. Беше с бяла риза с френски ръкавели и червена вратовръзка. Изглеждаше много властен и важен. Другите трима души на масата бяха с костюми.
Рап моментално се приближи до масата.
— Не ставайте. — Нарочно употреби същите думи като Рос преди няколко дни, когато прекъсна срещата им в кабинета на Кенеди. — Просто минавах наблизо и реших да се отбия.
Директорът се изправи. Той беше от онези, които обичаха да говорят със събеседниците си очи в очи. На лицето му се появи лека усмивка, но беше ясно, че е подразнен от неканения гост.
Рап сграбчи здраво ръката му с престорен ентусиазъм. Вместо да погледне Рос в очите, той се обърна към Гордън и се подпря с другата си ръка на рамото на човека, седнал пред него. Беше решил да имитира нахлуването на Рос в кабинета на Кенеди.
— Джонатан… радвам се да те видя отново. — Пусна ръката на Рос и погледна към останалите двама, които не познаваше. Преди да се представи, нещо на масата привлече вниманието му. Спря се и се вгледа в увеличената едрозърнеста черно-бяла фотография. Кръвното му веднага се вдигна. Никой не помръдна.
— Вие май сте се побъркали. — Протегна се и взе снимката.
На нея беше заснет един склад. Рап беше ходил там много пъти. Пред сградата беше паркиран голям форд екскържън, а до него стоеше русокос мъж. Мъжът беше Скот Коулман. Рап почервеня от гняв. Мъжът, седнал пред него, започна бързо да събира нещата от масата. Той го хвана здраво за рамото.
— Не пипайте нищо. — Върна фотографията на масата. Пусна мъжа, хвана облегалката с две ръце и го отмести заедно със стола от масата. Тези хора бяха анонимни. Чисто и просто помагачи. Те не бяха виновни. Като се обърна към другия непознат, Рап каза:
— Вие двамата бихте ли ни извинили за минута?
Мъжете станаха и излязоха мълчаливо. Масивната врата се затвори с глух звук. Гордън остана седнал и в интерес на истината успя да запази самообладание. За разлика от директор Рос.
— И какво, по дяволите, си мислиш, че правиш в момента? — ядосано извика.
— Прекратявам стажа ти на този пост, преди да си навършил и един месец. — Рап не си направи труда изобщо да го погледне. Прерови листовете от масата. Военната биография на Коулман от Пентагона, неговите лични и фирмени приходи от последната година и една малка папка, която, изглежда, беше съставена от следенето през последните няколко дни. Рап я вдигна високо.
— Ти да не си си изгубил ума? — Погледна Рос в очите и устоя на желанието да го плесне по лицето с папката.
Директорът се разтрепери от гняв.
— Веднага изчезвай от кабинета ми! — И му посочи към вратата.
Рап грабна пръста на Рос все едно улавя муха във въздуха. Натисна показалеца му в обратната посока и го принуди да седне на стола. Хората като Рос винаги се шокираха от първия физически контакт. Повечето от тях никога не бяха участвали в истински бой или пък го бяха правили много отдавна.
— Що за психопат си ти? — попита го Мич. — Имаш сто хиляди души, пръснати в не знам колко агенции и служби. Работата ти е да накараш тези служби и агенции да работят заедно. А не да провеждаш частни операции или да разследваш хора. Това, че не ти е харесало как се държи Скот Коулман, не означава, че трябва да започнеш да ровиш за компромати срещу него.