Лицето на Рос се изкриви от гняв.
— Ще се обадя на президента. Вече стигна прекалено далеч. Нямаш никакво право да нахлуваш в кабинета ми по този начин.
Рап извади мобилния си телефон.
— Да му се обадим още сега. Имам личния му номер. Ти дори не знаеше, че има личен номер, нали? — Изражението на Рос го издаде. — Ще му разкажем колко добре се справяш с управлението на отделните агенции. Ще му кажем как си се обадил на твоя лакей от данъчната служба и си му наредил да извърши ревизия на Скот Коулман… когото президентът също познава и между другото харесва. Ветеран с не една и две бойни награди. Президентът ще побеснее. И понеже отворихме дума, защо не се обадим и на приятелчетата ти в Капитолия и да им кажем как злоупотребяваш с дадената ти власт и шпионираш частни лица? — Размаха папката пред лицето на директора. — Защото това е именно шпиониране на частно лице, честен гражданин, лицемер такъв! И ти дванайсет години в Сената опищя медиите с оплакванията си от ЦРУ. Заставаше пред камерите и твърдеше, че не можем да шпионираме американски граждани… били те заподозрени в тероризъм или не.
Папката беше разделена на части със специални разделители. Първата част съдържаше записи от телефонно подслушване. Рап отвори и прегледа записите.
— Имаш ли разрешение на съдията за подслушването? Не знаех, че си имал и правомощия да разследваш и да следиш. И в медиите определено не знаят за новите ти правомощия. Сигурен съм, че ще ти посветят челните страници, когато научат. Ще те омаскарят и ще те заклеймят като некадърник, преди да си имал възможността да проведеш каквито и да било реформи.
Рос продължи да негодува и изкрещя:
— Настоявам да ми кажете какво сте замислили вие двамата, и то още сега! Никой от вас не е частно лице, вие сте мои подчинени!
Този път Мич не се сдържа. Гневът му надделя. Папката беше дебела около два сантиметра. Той плесна с нея Рос от лявата страна на главата и развали идеалната му прическа. Сграбчи го за ризата.
— Чуй ме, идиот, аз не съм ти подчинен. Подчинен съм пряко на президента. Работата ми е да залавям терористи и последното, което искам, е някой като теб да ми се бърка. Някой, който няма понятие срещу какво сме изправени, да наднича зад рамото ми и да ми казва какво да правя. — Пусна шокирания Рос и го бутна обратно на стола му. После отстъпи крачка назад. — Не си мисли, че не знам каква е играта ти. Това е мостът ти към по-високите постове. Такъв е планът ти, нали? Искаш да станеш президент.
Рос беше прекалено бесен, за да отговори. Рап погледна към Гордън, който все още запазваше хладнокръвие.
— Чух, че си бил разумен тип. Вкарай малко ум в главата му, защото, кълна се… Няма да го направя президент, но му обещавам, че това ще е последната държавна длъжност в кариерата му.
Взе всички папки и ги пъхна под мишница. Без да обръща внимание на Рос, каза на Гордън:
— До обяд наредете на данъчните да се разкарат или ще се видим с двама ви в Овалния кабинет. И ви обещавам, че случилото се сега ще ви се стори като пикник.
Гордън само кимна.
Рап си излезе с папките и затръшна вратата.
Гордън изчака няколко секунди и после си отдъхна. Бавно поклати глава и погледна към шефа си.
— Казах ти…
— Не го повтаряй непрекъснато — сряза го той. — Вярно, беше лоша идея. Вярно, каза ми, че с Рап е по-добре да не се спречквам. Знам! Знам! Знам! — Скочи от стола си, отиде до бюрото и погледна през прозореца. След кратка пауза добави: — Мисля, че трябва да говоря с президента.
— Да не си се побъркал? Не чу ли какво каза той? Това беше самият Мич Рап. Професията му е да убива хора. Прониква в терористични организации. Бог знае колко тайни операции е провел. С президента е на ти. Избий си го от главата. Избий си и Коулман от главата. Имаме си достатъчно друга работа.
Гордън знаеше как се чувства в момента шефът му. Знаеше колко голямо беше самочувствието му. И колко трудно му беше доброволно да отстъпи при подобен инцидент.
— Не си струва, Марк. Не можеш да сториш нищо. Някой ден ще станеш президент и тогава ще можеш да правиш каквото си поискаш. Но в момента е по-добре да отстъпим.
Рос изскърца със зъби и продължи да гледа към Белия дом. Никога не го бяха унижавали така през живота му. Пет пари не даваше кой е Мич Рап. Той можеше да се справи с когото си иска в този град. Рос си наложи да овладее гнева си. Ще се прегрупира и ще отвърне на удара. Следващия път ще внимава повече. Ще наеме по-добри хора. Колкото и да не искаше да си го признае, Гордън беше прав. Съветът му беше уместен. Поне засега. Но при първа възможност Рос щеше да смачка Мич Рап и да накара този неандерталец скъпо да си плати. Той трябваше да си знае мястото, да коленичи в краката на избраните политици и държавници. Рос кимна и се усмихна. Ще се реваншира. Не, повече от това. Когато дойде времето, направо ще унищожи Мич Рап.