Той обучи Ана да вади за части от секундата пистолета от дамската си чантичка и да стреля. Работиха върху двете ръце. Научи я да стреля от близка дистанция — както ако някой я е хванал и тя се опитва да се изскубне. Как да удря нападателя с пистолета и същевременно да дръпне спусъка. Показа й как да се вслушва в естествените си инстинкти и да бъде в синхрон с тях. „Ако през нощта вървиш към колата си и нещо не е както трябва — казваше й той, — отвори чантичката и хвани дръжката на пистолета за всеки случай.“
Издейства й разрешително за носене на оръжие и й втълпи никога да не излиза от къщи без трийсет и осем калибровия револвер „Смит и Уесън Еър Лайт“. Револверът беше лек, с къса цев и с относително малък ударник. Беше много лесен за стрелба, идеалното оръжие за самозащита за жена с професията на Ана. Той беше обсебен от мисълта за нейната безопасност и искаше на всяка цена да й даде предимствата, които самият той притежаваше след години на тренировки. Рап никога не се тревожеше за себе си. Само за нея.
Настаниха го в едно ъглово сепаре. Питието му пристигна и малко след това сервитьорът му поднесе и калмарите, които си беше поръчал. Тук приготвяха най-вкусните калмари в града. Рап не изчака пристигането на Ана. Беше гладен и кисел и се нахвърли върху храната. След като погълна половината порция, отпи от уискито си. После пи вода и погледна към външната врата с тъмните си почти черни очи. Поклати глава. Тя закъсняваше вече двайсет и пет минути, а той се вкисваше с всяка следваща минута. Заради нея щеше да си докара язва.
Като се добавеше и неприятната среща с новия директор на Националното разузнаване, нищо чудно, че беше в такова настроение. Помисли си да посети изненадващо президента и да го накара да се отърве от Рос, преди онзи да се е опомнил. Но отхвърли идеята моментално. Наивно беше да очаква от президента да вземе толкова драстична мярка само заради една-единствена грешка. Отдавна бяха останали в миналото дните, когато във Вашингтон съгрешилите политици биваха принуждавани да си подават оставките и да прекратяват кариерата си под нечий натиск. Сега хората дори след скандал се задържаха със седмици, понякога и с месеци. А техните медийни консултанти правеха всичко възможно да ги изкарат чисти пред обществото. Медиите, особено телевизионните новинарски канали, обожаваха такива сценки.
Рап искрено се надяваше Рос да се вслуша в предупреждението му. Така щеше да е по-добре за всички. Нещо обаче му подсказваше, че това нямаше да се случи. Беше си имал работа с подобни типове и преди. Във Вашингтон беше пълно с такива. Те не обичаха поражението. Можеше да се обзаложи, че сега Рос си ближе раните и вече мисли как да се реваншира или по-вероятно, как да го съсипе. Целта му беше да удари по Кенеди, но сега той щеше да действа по-предпазливо. Щеше да се бои от Рап и с право. Ако президентът разбереше, че Рос е привлякъл значителни ресурси и време, за да следи Скот Коулман, щеше да побеснее. Нямаше да го уволни, но нямаше и да го похвали.
Рап трябваше да се подготви за непредвидени ситуации, да намери някакви допълнителни средства за въздействие върху Рос. И щеше да предупреди Коулман повече да внимава. Първото и най-лесното, което Рос можеше да предприеме в момента, беше да пусне ФБР да души по следите на Коулман. Рап трябваше да го предвиди и да го осуети още при посещението му в кабинета на Рос. Може би беше уместно да се обади на Гордън и да му обясни накратко колко голям е залогът. Гордън поне му изглеждаше като човек, с когото можеш да се разбереш.