Но дотогава трябваше да планира и трите развоя на ситуацията. Първо трябваше да види дали може да измъкне повече информация от някогашния си господар Димитрий. Бившият разузнавач от КГБ със сигурност знаеше повече за убиеца. Ако можеше да открие кой е убиецът, нещата щяха да станат много по-прости и лесни. Ако този човек успееше да убие Рап, той щеше да си поиска останалите пет милиона. Абел може би щеше да склони унгарците да го убият за сто хиляди, най-много двеста хиляди. Тогава щеше да прибере още четири милиона и осемстотин хиляди и без проблеми да прекъсне бизнес отношенията си с Рашид. Ако не успееше да се сдобие с повече информация за убиеца, тогава се налагаше да предприема много предпазливо всеки свой ход, докато не настъпеше кулминацията. След дълги размисли Абел взе решения как да постъпи.
Той се завъртя със стола си и се обърна към бюрото. Натисна един клавиш и започна да пише съобщението си. Даваше си сметка за способността на американците да прехващат подобен род комуникации и затова се стремеше да се придържа към обикновената лексика. Засега нямаше да предприема никакви инициативи, но щеше да е глупаво, ако все пак не вземеше предпазни мерки. Щом изпратеше писмото, щеше да изчезне за известно време. Сега беше най-подходящият момент да си вземе малко почивка.
28.
Тя се събуди преди него и тръгна към банята. Веднага щом се изправи, забеляза, че нещо не е наред. Зрението й беше замъглено, виеше й се свят. Подпря се на вратата и после веднага изтича в тоалетната. Започна да повръща. Седна за няколко секунди, подпряна на стъклената стена на душ-кабината. Над горната й устна бяха избили капчици пот, но иначе почти веднага се почувства по-добре. Значи това е то прословутото гадене, каза си тя.
Клаудия се изправи и се погледна в огледалото. Беше пребледняла. Не можеше да го скрие. Кога да му каже? Толкова пъти й се искаше да го стори, дори снощи се опита, но винаги в последния момент изникваше нещо. Сега се притесни, че ще отвлече вниманието му от задачата и че ще застраши съвместното им щастливо бъдеще. Луи трябваше да запази концентрация и да приключи със задачата колкото се може по-скоро. Тя се погледна отново и беше обзета от мъчителна дилема. Налагаше се да го стори. Завъртя крана на чешмата и наплиска лицето си със студена вода. Реши да изчака, докато свършат със сегашната задача. Тогава вече можеше да му каже.
Изми си зъбите и си взе душ. Почувства се почти като преди, с изключение на това, че изпитваше вълчи глад. След като си сложи един от меките хавлиени халати, отвори вратата и веднага долови миризмата на кренвирши и канела. Спомни си, че Луи беше попълнил картата за закуската и преди да легнат, я беше закачил отвън на вратата. В момента той седеше на канапето пред телевизора с голяма чаша портокалов сок в ръката. Клаудия веднага седна до него и взе другата чаша със сока. Изпи половината и веднага се почувства по-добре. Намаза с масло препечената филийка, а после се зае със сиропирания сладкиш. Така се беше съсредоточила в храната, че не забеляза как Луи се беше втренчил в нея.
По телевизията вървяха местните сутрешни новини на Ен Би Си. Луи също беше с хотелския хавлиен халат. Кестенявата му коса беше разрошена, а на скута му лежеше „Вашингтон Поуст“. Беше го прочел, а в момента изобщо не слушаше какво говореха по телевизията. Цялото му внимание беше насочено към обекта на неговите чувства. Най-накрая Клаудия забеляза това. Остави вилицата на масата и избърса устата си. След като отпи от сока, тя се обърна и се усмихна. Усмивката й беше леко измъчена.