Докато беше в Интернет, Клаудия свърши и едно-две неща по банковите им сметки и провери многобройните им електронни пощенски адреси. По-важни бяха две писма. Първото представляваше предложение за нова поръчка. Тя се изкуши да отговори, че вече излизат от този бизнес, но си даде сметка, че по този начин може да привлече внимание. Хората щяха да се запитат защо така внезапно са решили да се оттеглят. И когато се разнесеше новината за смъртта на великия Мич Рап, щяха да тръгнат спекулации и догадки. По-добре беше да каже, че в момента са твърде заети. Второто писмо беше от германеца. Абел им предлагаше допълнително един милион долара, ако се съгласяха така да изпълнят поръчката, че да изглежда като нещастен случай. Но веднага добавяше, че това не трябва да попречи на успеха на операцията. Задачата им беше да ликвидират мишената. Но ако имаха по-елегантно решение на проблема, то беше добре дошло. Не беше задължително да е сто процента убедително. Достатъчно беше да възникнат догадки за смъртта на Рап.
Клаудия няколко пъти препрочете писмото. Не можеше да реши дали да го покаже на Луи. Когато той се върна, все пак тя му даде да го прочете и го попита какво мисли.
— Ще видим — бяха единствените думи на Луи.
По-късно я изненада, като сподели, че е обмислял вариант, подобен на предложения от германеца. Той предполагаше, че ЦРУ ще си постави като първостепенна цел да хване виновниците за убийството на Рап. Ако успееха да го направят така, че да изглежда като катастрофа или нещастен случай, Луи и Клаудия можеха да се оттеглят от бизнеса, без да изпитват страх до края на живота си. Идеята беше страхотна, но осъществяването й беше трудно. Отдавна бяха отминали дните на инсценираните автомобилни катастрофи. В края на краищата се намираха в Америка, където въздушните възглавници в колите се бяха превърнали в нещо обичайно. Гулд я инструктира да поддържа гъвкава тактика. Ако възникнеше възможност за действие, щяха да го обсъдят с Абел. В противен случай Луи щеше да го застреля с пушка със заглушител от безопасна дистанция.
В пет часа си поръчаха вечеря. Храната пристигна в пет и половина. Луи с голям апетит изяде калифорнийския си бургер с пържени картофи. Клаудия хапна салата и хляб. Тя се чувстваше добре, но не искаше да рискува. Тя пи вода, а той — вода и кафе. Луи се тревожеше за нея, но не й каза нищо. Надяваше се сутрешното й гадене да е отминало, но се съмняваше в това. В шест часа гледаха местните новини и почистиха стаята, като избърсаха всички повърхности, върху които можеше да са останали техни отпечатъци. Нямаха никакви причини да се опасяват, че са ги проследили или че ще ги открият веднага щом изпълнят задачата. Но те бяха перфекционисти. Изнесоха празните съдове в коридора и Клаудия се обади да ги приберат. В шест и половина седнаха на леглото и гледаха началото на вечерните новини на Ен Би Си. Жената на Рап се включи на живо още в първите пет минути. Стоеше на същото място, на което я бяха гледали сутринта. И носеше същия костюм. Говори около десет секунди и пуснаха някакви кадри. После тя отговори на въпрос на водещия и пуснаха рекламите. Гулд стана и изгаси телевизора. Всеки от тях взе по една чанта. Останалият багаж вече беше натоварен в новата кола под наем. Бяха платили за още една нощ и в зависимост от това как щяха да се развият събитията, можеше да им се наложи да преспят отново тук.
Отне им шест минути да напуснат хотела и да стигнат до колата. Когато потеглиха от паркинга, Клаудия вече беше включила Джи Пи Ес устройството към лаптопа. Изчака няколко секунди да се зареди програмата и на екрана да се покаже картата на улиците. В момента точността беше сведена до район с площ около три квадратни километра, но тя можеше да я стесни наполовина или да получи картина на цяла Северна Америка в миниатюра. Не знаеха къде живеят Рап и жена му. В секретния доклад беше посочена пощенска кутия във Вашингтон, а последният известен адрес на Райли беше в Джорджтаун.
Гулд спря експлоръра на Деветнайсета улица и зачака. Паркингът, в който беше открил беемвето, се намираше на две пресечки оттук. Не им се наложи да чакат дълго. Клаудия съобщи, че обектът се е раздвижил. Луи изслуша търпеливо в каква посока е потеглила Ана Райли. Той не трябваше да гледа картата, защото на практика я беше запаметил. Улица X беше еднопосочна и водеше на изток.